През 2014г. са пристигнали по-малко бежанци, отколкото миналата. Това заяви в България Он Ер Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на бежанците към ООН в България.
По негови думи в Германия се приемат най-много бежанци, а на второ място е Швеция. В тези две страни са пристигнали 80% от търсещите закрила в Европа, която от своя страна не приема големия брой бежанци. Повече от 97% принудително разселените хора се намират в развиващите се държави, съобщи Чеширков.
"Ситуацията не е съизмерима с тази от миналата година. Тогава пристигаха по 100 души на ден, докато тази година нивата са далеч по-ниски - 20 души. В някои дни са повече, а в други по-малко. На 5 декември например бяха само 3. С метерологичните условия и с настъпването на зимата обикновено намалява още повече потока към страната, така че не се намираме в ситуация на извънредно положение. В Близкия Изток положението е наистина много сериозно. Тази година видяхме безпрецедентен темп на изселване на хора. Най-много бежанци видяхме именно през 2014г.и вече говорим не само за сирийска гражданска война, а и за сирийско-иракски конфликт. Той е повод стотици хиляди да търсят спасение най-вече в съседни на тези 3 страни държави", обясни Чеширков.
Чеширков заяви, че такъв темп на разселване не е виждан от втората световна война насам - повече от 51 млн. души са бежанци или вътрешно заселени в своята страна.
"Бяхме свидетели през последните няколко дни как в Афганистан имаше редица бомбени атентати. Дори и главният полицай в страната подаде оставка, защото смята, че не може да се справи със ситуацията. През 2014г. видяхме централно африканската република, където 1 млн. души бяха принудително разселени - Судан, Южен Судан. В Мали обстановката не е съвсем стабилна. В Сомалия положението е изключително сложно. Така че има редица страни, от които идват чужденци и в България, ако говорим за 2014г. около 8 000 души са потърсили закрила. От тях - 5000 сирийци, 2000 афганистанци и още 1000 от изброените страни", отбеляза Чеширков.
Според Чеширков Европа трябва да създаде правна рамка, която легално да дава помощ на хората, които се нуждаят от закрила и са по-уязвими и които не могат да получат ефективна помощ в държавата си.
"За да могат хората да останат в България и за да получат ефективната закрила, от която се нуждаят имат нужда от езикова подготовка, имат нужда от достъпни жилища, трябва да им се даде възможност да придобият квалификации, така че да са устойчиви на пазара на труда и да могат веднага да станат продуктивна част на обществото, вместо да остават в държавните центрове на Агенцията за бежанци", обясни още той.