До две седмици в Министерския съвет ще бъде представен план за действие за охрана на границите и за справяне с бежанския натиск. За това се разбраха на работно съвещание вицепремиерът Меглена Кунева и министрите на вътрешните работи Веселин Вучков, на отбраната Николай Ненчев, на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и на земеделието и храните Десислава Танева.
Заседанието е второ след свиканата при премиера Бойко Борисов среща в последния работен ден на 2014 година.
Днес беше взето решение за съставянето на две междуведомствени работни групи – по правни и по логистични въпроси. Те ще се срещнат утре, за да обсъдят в подробности както строежа на техническото съоръжение по границата, така и помощта, която Министерството на отбраната може да окаже с техника и логистика за охрана на границата.
Само ограда може да спре бежанската вълна на браздата, категоричен е главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. Вътрешният министър Веселин Вучков пък ще настоява 700 полицаи да бъдат назначени по границата. Имало обаче и друг вариант.
Засега охраната на границата остава ангажимент единствено на МВР. По-рано вътрешният министър Веселин Вучков заяви, че иска армията да се включи не само с техника, но и с жива сила в охраняването на пределите на страната ни.
Военният министър Николай Ненчев обаче отговори, че няма законово основание това да се случи. По думите му армията няма да участва и в строежа на ограда по границата, тъй като това също е приоритет на МВР и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Допълнителна среща ще има и между Министерството на земеделието и храните и Министерството на вътрешните работи за изграждането на 110 км чакълирани пътища в граничните зони, които попадат в горския фонд и могат да бъдат изградени от Министерство на земеделието и храните.
На срещата беше обсъден и въпросът с евентуалното връщане от други европейски страни на лица, получили или търсещи закрила, които са регистрирани в България, но са били засечени от властите в други държави в ЕС. На влизане в България като първа страна в ЕС бежанците биват регистрирани от гранична полиция, а потърсилите закрила се въвеждат в европейската система за пръстови отпечатъци Евродак. Според Дъблинския регламент, ако те бъдат заловени в други страни на ЕС за тях се изпращат запитвания към първата страна на регистрация.
През 2014 г. е имало общо 7851 запитвания от над 20 страни в ЕС за такива лица, като 6873 са за връщането им. България е дала 3613 положителни отговора според Дъблинския регламент.
Вицепремиерът Меглена Кунева подчерта, че тези становища не означават автоматично връщане на лицата, но страната трябва да е подготвена. Въпреки големия брой запитвания, за миналата година са върнати в България едва 180 човека. В тази връзка, а и заради възможността от увеличаване на миграционния поток през пролетта, Министерството на отбраната ще представи списък от сгради, които да бъдат трансформирани в центрове за настаняване на чужденци. Кунева изтъкна, че интеграцията на лицата, получили закрила, е от изключителна важност, за да не се допусне тяхното вливане в сивата икономика на страната.
България, заедно с останалите страни от Южна Европа, настоява за равно споделяне на отговорността в ЕС, за да не пада тежестта от приема на бежанци само върху южните страни. Това е общ европейски проблем, трябва общо решение, подчерта Кунева.