„Искам гласът на народа да бъде чут, а не купен. Ще продължа и ще доведа до край инициативата си за национален референдум." Това заяви Росен Плевнелиев на специална пресконференция при отчитане на трите години от мандата си.
Той посочи, че ще работи за това 2015 да е годината на реформи и модернизация, а не на политически сметки.
"Работя като президент на гражданите. Застанах зад обществото. То зададе въпроса "кой". Държавният глава е обединител, но това не означава да стои настрани от проблемите. Действам без емоции прагматично. Интересувам се не от спечелени битки, а от свършената работа. Държа да бъда полезен на обществото президент.“
В речта си, Плевнелиев започна с обзор на политическата и икономическата среда в Европа и България и съвкупността от кризите, в които живеем. Той подчерта, че ще доведе до край инициативата си за национален референдум, както и това, че се противопоставя категорично на политиката на Русия в Европа.
Той обяви, че ще настоява пред 43-ото НС да се произведе национален референдум за промяна на изборните правила.
В началото на 2014 г. държавният глава предложи на парламента да бъде произведено национално допитване за промяна на изборната система и предложи гражданите да бъдат попитани съгласни ли са да бъдат въведени мажоритарен вот, електронно и задължително гласуване. Темата ще бъде поставена по време на месеца на политическите консултации, който традиционно президентът провежда с парламентарните групи в началото на годината.
„Аз съм екипен играч – не налагам референдум заради това си право, а защото народът го иска и смята темата за смислена“, заяви президентът в отговор на журналистически въпрос. Той изрази надежда националното допитване да се произведе заедно с местните избори тази година.
Според него България не трябва да седи в ъгъла в решителен момент и да играе ролята на нечий "троянски кон". Плевнелиев смята, че с интервютата си пред чужди издания, в които остро критикува Русия, е спомогнал за изграждането на единната позиция на Европейския съюз по Украйна.
„Историята на Европа може да се раздели на преди и след Крим", заяви Плевнелиев.
"България може и е длъжна да добави стойност към ЕС, а не да седи безмълвно в ъгъла. Искам България да не е пасивен, а активен член на НАТО. Най-голямата опасност пред въоръжените сили е системното недофинансиране. Избирането на Кристалина Георгиева е безспорен успех", каза още той. По думите му, това са теми, които определят нашето бъдеще. Като президент работя за по-силен и интегриран ЕС, каза още той.
„3 години от мандата преминаха през най-тежка икономическа криза, в ЕС от неговото създаване досега, бяха поставени под въпрос основни ценности на съюза. България преминава през политическа, демографска, икономическа и социална криза. 2014 година беше година на политическа нестабилност, банков фалит, спрени еврофондове, година тежки аварии, катастрофи. Глобалните и регионални заплахи за факт. Поколението ни се сблъска със сериозни предизвикателства относно бежански вълни, кризи", посочи Плевнелиев.
"В последните два месеца на 2014 видяхме нов подход от страна на политическите сили - подход на диалог. След извънредните парламентарни избори бяха демонстрирани смирен тон, коалиционни отношения. Да се надяваме, че кризата на тежко политическо противопоставяне в последните 2 години е зад нас. Имаме шанса да придвижим важни за обществото реформи - в здравеопазването, образованието, сигурността", заяви президента. Според него обаче, инвестициите на са на задоволително ниво.
"Българинът е милосърден и съпричастен. 2014 постави рекорд по природни бедствия, но и по дарителство. Трябва да се обединим около истината за комунизма. Стартирах идеята за музей на българския 20-ти век. Необходим е решителен отпор на демократичния свят“, каза още той.
Всеки, който си прави отсега сметките за президентските избори, ще сбърка, смята Росен Плевнелиев като подчерта, че местните избори ще дадат поглед за това.
"Трябва да изчакаме местните избори, те ще ни дадат поглед напред. Българският народ ще накаже всеки, който през 2015 година се прави сметките, а не работи по национални проблеми. Абсолютно убеден съм, че политиците трябва да се фокусират върху това, което трябва да се свърши. Рано е, нека 2015 година е годината на действието, а не на сметките."
Българският преход е провал, защото народът го нарече "заметения" преход, заяви президентът и припомни, че през 1996 г. 12 банки фалираха, като всички те бяха свързани или собственост на агенти на ДС.
„Ако това пак се случи, ще покажем, че не се учим от грешките си. Това е трагично и е покана за бедност", каза президента. Той направи тази ретроспекция, тъй като според него „темата за досиетата на КТБ ще бъде една от големите“.
Росен Плевнелиев отново призова всички компетентни институции за ефективна работа за изясняване на обстоятелствата, които доведоха до фалита на КТБ.
„Оттук-нататък ще следя ще има ли осъден и колко пари ще се върнат от откраднатите над 3 млрд. лева“, заяви президентът. Той апелира да не се замитат следите по случая.
Националната програма за енергийна ефективност най-после стана приоритет, посочи още той и обясни, че в президентството коалиционни договорки не са се правили, тъй като той не е влизал в спирала на политическото противопоставяне.
"През годините назначих четвърто служебно правителство. Това е ясен знак за политическа нестабилност, която трябва да преодолеем. Спрените еврофондове съзнателно и изначало сбъркан бюджет за 2014, кризи в здравеопазването характеризира състоянието на държавата в дните преди служебното правителство на Близнашки да започне. Служебните правителства свършиха работата си. Ползваха се с доверието на гражданите и евроатлантическите партньори. Търсихме и постигнахме приемственост", заяви още Плевнелиев.
Плевнелиев заяви, че винаги е вярвал, че освен необходимост, служебните правителства са били и възможност да се реализират важни проекти:
"През годината 42-то НС отиде в историята малко повече от година след сформирането си. Заявихме ясно, че курсът на лева няма да се променя до влизането на България в еврозоната. Резултатът днес е, че над 1 млрд. лева държавни пари бяха спасени от "специалната банка". Назначеното второ служебно правителство взе решение за собствеността на храм-паметника "Александър Невски". Зададохме с пълна сила въпроса как енергетиката да работи в интерес на гражданите, а не на лобистите? Енергийният борд бе една иновативна идея за честен дебат в енергетиката."
Президентът отрече и внушенията за разминаване в позициите си с кабинета по отношение на евентуално участие на Българската армия в ограничаването на миграционния натиск по границата с Турция.
„Подкрепих ясно ръководството на Министерството на отбраната и на Въоръжените сили в исканията им да се спазва българското законодателство“, подчерта държавният глава.
Върховният главнокомандващ напомни позицията си против армията да участва в съвместни гранични патрули, каквато бе една от първоначално обсъжданите мерки за охрана на българо-турската граница. Росен Плевнелиев допълни, че въпросът е изцяло от компетенциите на изпълнителната власт и изрази удовлетворение от крайното решение, одобрено от Съвета по сигурността към Министерския съвет.
По отношение на бюджета за отбрана държавният глава посочи, че към момента позицията му остава различна от тази на правителството. Росен Плевнелиев беше категоричен, че ще продължи да настоява средствата за отбрана да не бъдат намалявани, какъвто е поетият от България ангажимент на Срещата на върха на НАТО в Уелс през септември миналата година. Той напомни, че до 2020 година бюджетите за армиите на страните от НАТО трябва плавно да достигнат размер, не по-малък от 2% от БВП.
„Ще продължа да защитавам тази позиция, независимо какво ще кажат някои от министрите или министър-председателят, защото част от уважението към България се базира на спазената дума. Към момента сме единствените от 28 страни от НАТО, които са на път да не я спазят“, коментира държавният глава.
Росен Плевнелиев изрази надежда в рамките на годината да се намерят допълнителни средства за армията, с които да бъде компенсиран недостигът от 60 млн. лева по бюджета на Министерството на отбраната.