Парламентарната група на „БСП – лява България“ внесе промени в Закона за частните съдебни изпълнители и Гражданския процесуален кодекс. „С тези промени искаме да дадем отговор на проблемите на хиляди български граждани, които станаха жертва на частното съдебно изпълнение”, заяви народният представител от левицата Мая Манолова пред журналисти в парламента. Тя обясни, че заради големите правомощия, които законът им дава, частните съдебни изпълнители буквално са „нахлули” в българските домове, продали са на безценица десетки имоти и са съсипали живота на хиляди български семейства. По нейните думи само за миналата година събраните вземания от тях са над 1 млрд.лв, а „висящите дела” – тези, които предстои да бъдат събрани през тази и следващата година, са за над 5 млрд.лв.
Сред предложенията на БСП е да бъдат намалени таксите, които гражданите дължат на съдебните изпълнители. „Масовият случай сега е за задължение от 400-500 лв. длъжникът да плаща 4000–5000 лв., каза Манолова. Тя даде пример с народен представител от предишния парламент, който заради задължение от 700 евро по кредитна карта е бил с блокирана заплата, запориран апартамент и земеделски земи на цялото семейство. „Въвеждаме обжалваемост на оценките на недвижимите имоти, които продават частните съдебни изпълнители”, уточни депутатът. Тя припомни, че след като се е вдигнало шум миналата година, БСП е успяла да спре продажбата на имота на ГУСВ, който е бил оценен под 2 млн.лв, при положение, че само данъчната му оценка е за 15 млн.лв.
„Предлагаме да бъдат ограничени правомощията на банките по бърз ред да се снабдяват с изпълнителен лист без съдебно производство, като предлагаме длъжникът да реши дали иска съдебен процес или е съгласен с искането на банката”, допълни Манолова. Тя посочи и седем казуса на български семейства, пострадали от тази бърза процедура и банките са поискали от тях пари, които не дължат. По нейните думи в резултат на изпълнителните производства са били продадени имотите.
Друго предложение на левицата е свързано с тази част на дохода на гражданите, която не подлежи на съдебно изпълнение, за да им останат средства поне за храна и най-нужното, когато задлъжнеят на дадена банка. „До този момент текстът в ГПК е от 2008 г., когато минималнвата работна заплата е била 220 лв. и това, което се опазва от съдебните изпълнители, е изчислено върху тази база. Предлагаме да се осъвременява този доход заедно с ръста на минималната работна заплата”, подчерта тя.
„Очакваме в правна комисия нашите законопроекти също да бъдат разгледани и тази битка, която хиляди български граждани водят срещу произвола на частните съдебни изпълнители и срещу огромните правомощия на банките, да отбележи точка в полза на гражданите”, заключи Мая Манолова.