Родната трапеза може да остане без най-вкусния салатен сорт домати “Идеал” и без “Куртовската капия”, с която се прави прочутата лютеница. Големият внос на семена наложи изготвянето на дълъг списък с родни сортове, които вече не са популярни, но са важни за селското стопанство. Идеята е през следващия програмен период отглеждането им да бъде стимулирано, като се субсидира с евросредства, предаде БНТ.
Хората продължават да търсят най-вече българската стока. За съжаление обаче, много производители се спират на семена от чужбина.
Като Илия Станев. Той не крие, че неговите картофи са от холандско семе. В сравнение с българските получава пет пъти по-голям добив.
Институтът по зеленчукови култури „Марица“ се явява като един от пазителите на изчезващите стари български сортове. Оттам изключват възможността наши научни работници от агросектора да са отворили пазарни ниши за чужди търговски фирми.
„Не смятам, че е правилно едно такова тълкуване. Те се наложиха с високите си добиви и с по-добрата съхраняемост“, коментира проф. Стойка Машева, директор на ИЗК “Марица”.
От 5 години тенденцията е за връщане на старите сортове, но и за използването им в разработването на нови.
„България е уникална със своята генетична плазма в зеленчуко произвоството и овощарството и може би това е една от причините да се отделят средства, за да се запази тази генетична плазма“, посочва проф. Машева.
От институт „Марица” успокояват, че няма сортове, които да се изчезнали безвъзвратно, тъй като селекционерите имат задачата да поддържат генната банка. Използването на наши семена пък няма основание да повиши цената на стоката, тъй като те са в пъти по-евтини от вносните хибриди.