Прекомерните харчове, заложени в актуализацията на Бюджет 2015, нарушават българското законодателство, припомни пред БНР икономистът Георги Ганев. Той отбеляза, че по закон е забранено разходите на хазната да надхвърлят 40 % от БВП, а именно това ще се случи с предлаганите по-големи харчове до края на годината.
Ако по-големите харчове за силовите министерства бъдат приети, това ще увеличи дефицита прекомерно - до повече от 3 %, коментира Георги Ганев.
Според него за 2015-та година се планира нарушаване на Закона за бюджетната стабилност, защото разходите се планират вече официално, да са повече от 40% от БВП, което, по закон, не се разрешава.
Георги Ганев обърна внимание, че прекомерните харчове не бива да се допускат, особено при явен провал на институции.
Не би трябвало, като се провали едно министерство с реформи, да му се дават пари. Би трябвало да е точно обратното - да му се вземат, поиска икономистът.
Фискално позициониране, което министър Горанови мисля, че го е научил от господин Орешарски, когато беше в министерството, а Орешарски беше министър и натоварваше с огромни разходи в края на годината, а после в началото на следващата, те се връщат в голяма част, под формата на ДДС, или на преки данъци, на акцизи, припомни Георги Ганев.
Бизнес организациите категорично не приемат избрания подход за актуализация на тазгодишния бюджет, който, според тях, ще осигури средства за сектори без реформи, като посочват МВР и отбраната. Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал обяви, че не се приема и заложеният за догодина ръст за сектор "Отбрана": Особено разходи за въоръжаване, които са за сметка, може да се каже, на всичкото отгоре и на нов дълг. За сметка на това, образованието и науката са недофинансирани сектори, ние подкрепяме увеличаването на разходите там, но те не трябва да са свързани само с нарастване на заплатите. Бихме искали да видим повече грижа за техническото образование, за природо-математическите науки, включително за държавни стипендии за тези сектори, тъй като има остър недостиг на пазара на труда.
Димитър Бранков от БСК поиска допълнително финансиране за БАН през следващата година: Нивата на заплащане на млади учени, на специалисти с висше образование – там са на нивата, близки до минималната работна заплата. Така че колегите от БАН предлагат, и ние считаме за напълно обосновано, да се осигури масирано финансиране и възстановяване нивото още от 2016 година. Това ще изисква в порядъка на около 20-24 милиона лева.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България настоява за повече средства за ваучери през 2016 година: Тази година ваучерите свършиха в края на септември, догодина вероятно ще свършат юли-август, тъй като тази практика, която е изключително полезна и положителна, се разширява, но за съжаление лимитът седи на едно и също място. Нашето предложение е лимитът да бъде увеличен на триста милиона за следващата година.
По-рано в предаването "Преди всички" председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев предупреди, че догодина икономиката ни няма да расте с толкова бързи темпове, колкото е предвидено в макрорамката.
От своя страна президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов поиска повече пари за възнаграждения в ключови сектори за страната ни.
Правителството пропусна възможността да премахне дефицита в хазната с актуализацията на бюджета за тази година, която ще бъде направена през финансовата рамка за 2016-а, коментира в "Преди всички" Васил Велев: Последните няколко години, въпреки ръста на БВП, поддържаме немалки дефицити, от което нараства външният дълг.
Тази година по-добрата събираемост на приходите ще отиде основно за заплати в МВР и сектора на отбраната, но в социалната сфера доходите остават на критичен минимум. Димитър Манолов каза за "Хоризонт": Например, в Агенцията за социално подпомагане, където се раздават социални помощи, хората получават заплати, сходни с помощите, които раздават. Трябва да бъде направено нещо, тези аномалии да бъдат превъзмогнати. Теоретично господин Велев е прав, че този подход не е верен, нещата щяха да бъдат съвсем верни, ако през годините се постъпваше нормално.
Бизнесът ще настоява за повече пари за образование и за премахване на промените в основните данъчни закони. Това е, на практика, увеличаване на данъчната тежест чрез частично ползване на данъчен кредит за автомобили и недвижими имоти над 5000 лева. Не виждаме решение на дългогодишния проблем за такса "битови отпадъци". Принципът – замърсителят плаща, каза още Велев.
Работодателите са против и въвеждането на акциз върху пропан-бутана, докато синдикатите категорично се противопоставят срещу данък "вредни храни": Ние ще предложим тази мярка да бъде търсена чрез намаляване на ДДС върху храните, уточни Манолов.
Догодина ръстът на икономиката няма да надхвърли 2%, а напротив – ще се ограничи около 1,3 до 1,5 на сто.
„Ние от БСП категорично няма да подкрепим този безидеен Проект за Закон за Бюджет 2016 г., както и предложението на актуализация на този за 2015 г.”. Това заяви в декларация от парламентарната трибуна народният представител от БСП проф. Румен Гечев. Той добави, че в предстоящите разисквания в комисиите и пленарна зала левицата ще предложи алтернативни политики и решения, които отговарят на българския интерес и се вписват в програмите и политиките на ЕС за устойчиво развитие.
Гечев бе категоричен, че предложеният от Министерство на финансите Проект на Закон за Бюджет 2016г. не отговаря на предизвикателствата пред българската икономика. По думите му предложеният подход за непрекъснато свиване на дела на бюджета в БВП до около 37% е в остро противоречие с провежданите фискални политики на другите страни от ЕС.
В бюджета за 2016 г. се залага дефицит от 1,8 млрд. лева или 2% от брутния вътрешен продукт. Максималният нов дълг, който страната ни ще може да поеме догодина, е 5,3 млрд. лева. С проекта се залага и актуализация на тазгодишния бюджет, с която ще се дадат повече пари за заплати.