Образованието продължава да е ценност за българина и се свързва с по-добър живот. Отчитат се тревожно високи нива на потенциални емигранти сред най-младите българи.
Това е само част от изводите от третата част на проучването на изследователски център „Тренд“, направено по поръчка на вестник „24 часа“. Изследването е реализирано между 2 и 9 февруари сред 1002 пълнолетни български граждани. Проведено е „лице в лице“ и е представително за представително за пълнолетното население на страната. В тази част сме заложили блок въпроси, свързани с наболели социални проблеми в последните години в България.
Като цяло прави впечатление, че хората с по-високо образование, живеещи в столицата, виждайки по-добра социална перспектива пред себе си, имат видимо различно поведение и мнение по отделните индикатори в изследването. Именно заради това си ще Ви представим и някои любопитни разбивки по образование, тип населено място и възраст.
Над половината от българските граждани определят за себе си, че живеят с известни лишения. Над една четвърт от хората със завършено висше образование обаче живеят без лишения. В столицата живеят повече хора без лишения, отколкото такива с големи лишения.
Близо една трета от българите са съгласни с твърдението, че България е място, където могат да си подобрят жизнения стандарт, докато 62% са на обратното мнение. Тук отново при демографските разбивки сериозно впечатление прави разликата по образователен статус, като висшистите изглеждат най-големи оптимисти, че в България могат да подобрят жизнения си стандарт.
51% от респондентите изразяват несъгласие, че в България може да се живее спокойно, но 45% са на обратното мнение.
Малко под една трета са съгласни, че в България може да си намериш добра работа, докато 61% са на обратното мнение. Хората с висше образование и тук имат различно мнение от общата картина, като разликата между съгласните и несъгласните е сравнително малка.
Образованието се отчита като ценност, като 80% от всички са на мнение, че е важно да си добре образован, за да успееш в живота. Интересното е, че сред по-младите възрастови групи около една четвърт не смятат така, но въпреки това мнозинството навсякъде подчертава важността на образованието.
Над една четвърт от българите са готови да работят повече, за да изкарват повече пари, а над половината биха се задоволили със стандартния 8 часов работен ден.
23% от всички анкетирани искат да сменят работното си място. Сред тези между 18 и 29 г. този процент е най-висок, което е логично. На не малка част настоящото им работно място е тяхната първа работа и перспективите пред тях да се отварят възможностите на трудовия пазар предстоят, докато хората в предпенсионна възраст са най-консервативни и не са склонни да поемат такива рискове. В София процентът на хора искащи да сменят работното си място е най-висок, но това е обяснимо, поради факта, че столицата предлага много други възможности, докато в малките градове и селата далеч не е така и хората са доволни и от работата, която имат.
Всеки четвърти българин се замисля да емигрира от България. Тревожни са дяловете на младежите между 18 и 29 години, където малко над половината обмислят възможността да живеят извън България. Сред по-възрастните почти не се установява готовност за вътрешна миграция или емиграция. А най-предпочитаната дестинация, сред тези които се замислят да емигрират, е Германия, следвана от Великобритания и Испания. По-надолу в списъка попадат САЩ и Италия.
Поставени пред три опции – да емигрират, да живеят, където живеят сега и да мигрират в друго населено място в България, близо 70% искат да останат да живеят там, където живеят сега. Само 7% са тези, които са склонни на вътрешна миграция.
61% от българите се страхуват да не станат жертва на някакъв вид престъпление, като процентът се увеличава пропорционално на нарастването на възрастта. По всичко личи, че най-възрастните се чувстват най-уязвими. В разбивката по тип населено място в столицата ножицата се свива, но въпреки това мнозинството от софиянци се страхуват, че могат да станат жертва на престъпление.
В последните години много хора станаха жертви на т.нар. телефонни измамници. Затова решихме да тестваме какъв процент от българите са били потенциални жертви на телефонни измами. 17% от всички запитани са получавали обаждане от непознат, който им иска пари. Приемайки, че 1% от извадката на проучването е равно на 55 хиляди души, то излиза, че около 900 хиляди души са били потенциални жертви на измамниците. Най-потърпевши са хората над 60 години, като над една четвърт от всички тях са получавали обаждания с искане за пари. Високият процент се обяснява най-вече с факта, че телефонните измамници звънят на домашни телефони, а пенсионерите са групата, която прекарва най-много време вкъщи.