Преди няколко години бях във Варшава на една конференция по история на класическото образование. Това пише в профила си във Фейсбук Николай Гочев.
На летището се срещнахме с А.К. Гаврилов – професор по старогръцки в Петербург. Не се познавахме, но една млада жена полякиня, която дойде да ни посрещне, ни запозна и ние веднага се заговорихме.
- Извинете, но ние с вас няма да си говорим на руски – каза тя.
- Няма проблем – каза Гаврилов.
- Няма – казах. – Аз не знам полски, така че нищо не пречи да си говорим на английски.
Качихме се на такси. Варшавското летище е далеч от града, а освен това имаше и задръстване, така че сме пътували поне един час. Разбира се, ние с Гаврилов нямаше защо да си говорим на английски и говорихме на руски, а водачката ни мълчеше.
- Аз не говоря много добре – казах му. – Винаги съм учил руски и досега чета много често, но с говоренето се справям слабо. Забравям думи, а освен това никога не съм сигурен, че улучвам добре падежите.
- Е, да – каза той. – В българския падежи няма, нали?
- Няма. В старобългарския е имало, но сега вече – не.
- Така е. Вие българите не говорите старобългарски. Ние руснаците сме тези, които говорят старобългарски...
* Заглавието е на редакцията