Депутатите не приеха да има минимални прагове за трудовите възнаграждения на учените и преподавателите във висшите училища, БАН и Селскостопанската академия.
Със 77 гласа "за", 40 "против" и 69 въздържали се парламентът отхвърли внесените от "БСП за България" промени.
Предвиждаше се базисните възнаграждения да са обвързани с минималната работна заплата за страната и да отразяват качеството на тяхната научна дейност.
По изчисления на вносителите за реализиране на предлагания модел за трудови възнаграждения щяха да са необходими 70 млн. лв. от държавния бюджет.
Анелия Клисарова /"БСП за България"/ коментира, че целта на законопроекта е да преодолее изтичането на мозъци и застаряването на академичния състав.
Учените в БАН и в Селскостопанската академия получават с 200 лева по-малко от средната работна заплата за страната, а заплатата на млад учен е равна на минималната работна заплата, посочи Клисарова. Тя отбеляза, че докторантите получават по 400-500 лева и поиска заплатите им да бъдат удвоени.
Според ГЕРБ законопроектът на левицата не е финансово обоснован, докато измененията, предложени от мнозинството, гарантират прекратяване на масовото присъждане на академични степени и предвиждат наказания за плагиатство.
"Последните седем години палачите на науката са точно финансовите министри на ГЕРБ и това са защитниците на посредствеността. И всичко това е разбираемо, защото единствената книга, която е прочел министър-председателят на Република България, се нарича "Винету", коментира Стоян Мирчев.
"В България няма по-добър политик и по-добър европейски приет политик отколкото премиера", отговори му Снежана Дукова.
Парламентът все пак одобри на първо четене въвеждането на минимални национални изисквания за придобиване на научна степен и заемане на академични длъжности.