Но ние знаем много добре, че нашата свобода не е получена даром. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и воини по бойните поля и скалистите върхове на бащината земя са безценен урок по национално достойнство.
Това заяви президентът Румен Радев в словото си по случай 140 г. от падането на Плевен.
Той припомни, че победата бе заплатена с костници и братски могили навсякъде из Плевенския край. Тук подвигът беше ежедневие. Оттук тръгна онзи път, преминал през София и Шейново, за да достигне до османската столица и да възвести свободата.
Ето и словото на Румен Радев:
Уважаеми господин Спартански, кмет на Община Плевен,
Уважаеми господин вицепремиер,
Уважаема госпожо министър,
Уважаеми народни представители,
Скъпи гости от Руската федерация,
Уважаеми господин областен управител,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Уважаеми жители и гости на град Плевен,
Дами и господа,
Сто и четиридесет години ни делят от онзи мразовит ден, в който европейските вестници прогърмяха: „Плевен падна!“, но малцина осъзнаваха истинското значение на тази новина. Плевен падна, за да се прероди България. След пет месеца на кървава обсада, руските и румънските войни записаха едни от най-важните страници в историята на Освободителната Руско-турска война. Тази война, която разтърси най-дълбоките и привидно непоклатими геополитически пластове на тогавашна Европа.
Тя се превърна в прелом, без който България днес едва ли щеше да съществува на политическата карта. Ако има нарицателно за героизъм и саможертва, извисило се редом до свещения връх Шипка, това е името на Плевен. Днес обсадата на града наричаме епопея. Победата бе заплатена с костници и братски могили навсякъде из Плевенския край. Тук подвигът беше ежедневие. Оттук тръгна онзи път, преминал през София и Шейново, за да достигне до османската столица и да възвести свободата. Скъпи плевенчани, обръщам се към вас с думи на благодарност, защото вие съхранявате спомена за онези кървави дни достойно и с чувство за дълг.
Защото вашият град продължава да бъде истински мемориал на героите от войната. Когато историята надживее очевидците, поела по невидимия, но здрав мост на народната памет, и когато това се предаде на следващите поколения, след тях причината може да бъде само една – истинска, неподправена, народна признателност и преклонение към хилядите войни, дошли от далечни земи, за да отдадат живота си за нашата българска свобода.
Но ние знаем много добре, че нашата свобода не е получена даром. Героизмът и саможертвата на нашите възрожденци, на априлци, на българските опълченци и воини по бойните поля и скалистите върхове на бащината земя са безценен урок по национално достойнство.
Техният подвиг ние няма да забравим. Поклон пред загиналите за Свободата българска!
Да пребъде България!