В края на 2017 г. доверието на българите в институциите отново пада до критични нива, показва национално представително изследване на "Алфа Рисърч". И без това нищожните 12% подкрепа за 44-тото народно събрание в началото на мандата му сега са спаднали до 9%. Изцяло отрицателна оценка му присъждат 49 на сто, а цели 42 на сто не знаят какво да кажат.
Неудовлетвореността е насочена към всички парламентарни групи и доминира сред привържениците на всички партии, отбелязва в. „Сега“. Най-високи равнища обаче достига сред симпатизантите на БСП и на извънпарламентарната опозиция, сочат социолозите.
Недоволството от работата на парламента може да се конкурира единствено с лошите оценки спрямо правораздавателните институции. Половината българи смятат, че съдът и прокуратурата не вършат добра работа. Едва 10% от анкетираните одобряват дейността им. Слабо нараства одобрението към полицията - от 22 до 27% през последните три месеца срещу 30% неодобрение.
Всеки трети българин не харесва правителството. Подкрепата си му дават 21%.
Силната критичност спрямо институциите контрастира на фона на нарасналия икономически оптимизъм на българите. 55% очакват 2018 г. да е по-добра, а едва 9% - по-лоша. Социолозите отбелязват, че ситуацията е била подобна само през 1998-а - една година след т. нар. Виденова зима.
Над половината (57%) смятат, че изтичащата година е била същата като предишната, 26% - по-добра, а 17% - по-лоша. За сравнение, в периода от 1998 г. досега негативните оценки са надвишавали от 2 до 5 пъти положителните. "В основата на оптимизма безспорно стои икономическото оживление, спадът на безработицата и създаването на добре платени работни места, изискващи високообразована и квалифицирана работна сила", смятат изследователите. И допълват, че ако продължи плавният ръст на доходите и концентрацията на високотехнологични производства в няколко региона, ще се увеличават и изискванията към управляващите за по-добра среда на живот и публични услуги в големите градове.