На 8 септември 1946 г., в присъствие на съветски войски, в България се провежда референдум. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите се обявяват за премахването на монархията и обявяването на страната за република.
Резултатите от референдума са оспорвани от монархисти, които смятат, че намиращата се на територията на България Червена армия е оказала влияние върху тях. На 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България.
Невръстният цар Симеон II, майка му царица Йоанна и сестра му княгиня Мария-Луиза са принудени веднага (в срок от няколко дни) да напуснат страната. Отправят се в Египет, а през 1951 г. - в Испания.
През септември 1946 г. България, която е сред държавите, загубили Втората световна война, практически е все още окупирана от съветските войски и гласуването на референдума е далеч от днешното ни разбиране за свободен вот. Зад паравана на коалиционното правителство на Отечествения фронт новата комунистическа власт съвсем не пипа с кадифени ръкавици.
От декември 1944 до април 1945 г. действа т. нар. Народен съд.
Там „съдят” все хора от елита, които не могат току-така да „изчезнат безследно”, както това се случва на множество други люде в страната. С този жесток удар са унищожени Регентството, повече от половината от ХХV-то Обикновено народно събрание, представители на висшата държавна администрация, на стопанския и интелектуален елит.
Необходимо е обаче да се знае, че премахването на монархиите в страните, победени в Първата и Втората световна война, е геополитически процес, до голяма степен дирижиран от държавите-победителки.