Това беше най-добрата идея, макар и подхвърлена на майтап, при онзиденшното обществено обсъждане на идейния проект за площад "Централен“. Като не достигат парите за сто процента покритие от гранит, да се ползват камъните на Альоша. Дамата с предложението получи ръкостискане от кмета Иван Тотев и загадъчна усмивка.
Ето сериозна тема за дискусия – два градски цирея се премахват с един замах. Тъй като въпросът за огромния цирей на върха засега е на равнище загадъчна усмивка, спорим за другия – дали да е покрит с гранит или земелрок, отбелязва сайтът „Пловдив24“.
Иначе в подобни обществени обсъждания участват будни граждани и специалисти, сред които архитекти, инженери, както и политически фигури. Доста често някои граждани са просто агитки на партийни централи. А специалистите са от тези, които са извън играта – извън обсъждания проект. Това ги прави по-раздразнителни, претенциозни , нервни, дори и кресливи понякога. В такава среда и най-добрата идея може да се представи за толкова уродлива, че проектантите да съжаляват защо са се захванали с нея.
Остана усещането, че дискутиращите искат площад за митинги и манифестации, а не да подчертае пластовете в културно-историческото развитие на Пловдив. Нали това е целта? Но и техните претенции могат да се удовлетворят, ако бутнем бившия Партиен дом и Пощата. Да не би да ги харесвате?
Участниците в обсъжданията забравят, че на местни избори избират кмет и Общински съвет, които носят отговорност за развитието на града. А тяхната лична отговорност е какво да има на вилата им – гранит или земелрок. И така до следващите избори, когато могат да заявят претенции какво да има и на площада. Трябва да опитат.
А самата дискусия трябваше да бъде прекъсната още в момента,когато една дама предложи да застелим площада с паветата от ремонтираните булеварди.
За едно паве и земелрока сме готови да спорим с часове и да си издерем очите – каква будна гражданска съвест имаме! И кога ще съберем смелост да спорим за камъните на Альоша – какво да правим с тях, по вилите или на друго място да ги складираме. Тогава ще знам, че се провежда най-важното обществено обсъждане в този град. Иначе ще си останем специалисти по земелрок и с кураж, затиснат от камъните.