Малко познат епизод от живота на Елин Пелин е приносът му към спасяването на българските евреи.
„Ролята на моят дядо е изключителна, макар и че не е толкова афиширана, защото той е искал да запази скромност и анонимност, но наистина, когато почва това безумно гонение, той е един от главните мотори и инициатори за вкарването на тази петиция. Общоизвестно е, че той е бил от близкото обкръжение на Цар Борис III и е провел един остър разговор с него и то не еднократно, а няколко пъти. Знам го това от моя баща, който ми го е разправял”, разказа в предаването „120 минути” по bTV внукът на писателя – Елин Иванов.
По време на гоненията Елин Пелин дори приютява две еврейски семейства в къщата си.
По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943 г. – 1944 г. Елин Пелин е бил уредник в къщата-музей на Иван Вазов.
„През Втората световна война, когато започват да бомбандират София, той грабва стъкленицата със сърцето на Иван Вазов и бяга, за да спаси сърцето на Патриарха на българската литература. Но същевременно губи всичко свое, тъй като Елин Пелин е живял по това време в този дом и всичките му неиздадени неща са били там на листовете хартия", разказа от своя страна издателят Христо Коцев.
Елин Иванов е категоричен, че творчеството на дядо му е насочено изключително към човека.
„Всички негови герои са основата на творбите му, а основата са техните взаимоотношения. Андрешко е изключително диалогичен разказ и в него има едно интересно вплитане. Той е положителен герой, защото прави всичко не за себе си, а за да спаси своя приятел. Трябва един нов прочит на произведенията на дядо ми, защото бяха натоварени идеологически. Творчеството му трябва да се чете просто човешки“, подчерта той.