Родни бизнесмени крият лични харчове за над 1 млрд. лева

Счетоводители на бизнесмени измислят иновативни методи да крият големите лични харчове като фирмени. Вписват скъпи часовници за по 30 бона единична цена като актив на компаниите и така крият данъци и точат данък върху добавената стойност (ДДС), пише "Монитор".

При проверки данъчните са се натъкнали на случай, при които фирмата е станала собственик на няколко уреда, записани във фактурите като "средство за измерване“. Инспекторите се усъмнили в разходите, защото дейността на дружеството се развива далеч от производството. Оказало се, че компанията е придобила часовници Rolex, след което ги е раздавала на бизнес партньори. Последното станало ясно след като данъчните поискали да им бъдат показани "измервателните уреди“.

Фирмите декларират разходи за над 1 млрд. лв., за стоки или услуги, не свързани с дейността им, като скъпи часовници. Компании най-често извършват измами с преувеличаване на приходите си чрез осчетоводяване на фиктивни активи или такива, каквито нямат.

Отделно ДДС-то е най-голямото перо в приходната част на бюджета - съставлява почти половината от всички приходи. Затова и измамите с ДДС значително превишават останалите данъчни измами. По данни на НАП страната ни губи между 750 и 800 млн. лева всяка година от измами с косвения данък, но според експерти тази сума е значително по-голяма.

От данни на данъчната агенция става ясно, че от данък "уикенд“ се събират повече в хазната едва около 18 млн. лева повече годишно или около 1,5 млн. лева месечно. Промяната влезе в сила през 2016 г., но от приходите се оказва, че малко фирми го декларират. Всъщност т. нар. данък "уикенд“ е начисляване на ДДС и бе направен с цел да има равнопоставеност в данъчното облагане.

Преди всичко това е данък върху крайното потребление, като правилното функциониране на механизма му се осигурява чрез начисляването на данъка и ползване на данъчен кредит при покупката на стока/услуга, предназначена за независимата икономическа дейност на лицето. Този принцип се нарушава, когато е ползван данъчен кредит, а активът се употребява за лични нужди.