Регионалната инициатива „Три морета“ започва да излиза от сферата само на политическото говорене и придобива по-конкретни измерения с идеята за създаване на инвестиционен фонд. Моят апел към всички участници днес е по-бързо да преминем към сферата на икономиката и конкретните решения. Това заяви президентът Румен Радев по повод участието си в президентския панел на Четвъртата среща на върха на регионалната инициатива „Три морета“, която се състои в Словения. Българският президент е в Любляна по покана на словенския си колега Борут Пахор, който е домакин на форума.
Инициативата „Три морета“ е създадена през 2015 г. и обединява 12 държави от Европейския съюз, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, като целта е да се насърчи транспортната, енергийната и дигиталната свързаност в региона чрез съвместни проекти.
„Основният приоритет на тази инициатива е да се подобрят условията за икономическо и социално развитие в държавите от Източна Европа чрез по-голяма свързаност във всичките измерения – транспортна, дигитална, енергийна“, заяви държавният глава в Любляна.
Президентът приветства намерението за създаване на Инвестиционен фонд за инициативата „Три морета“, което беше обявено миналата година на Третата среща на върха в Букурещ.
„България още не е подписала Меморандума за инициирането на този фонд, само 6 държави са го подписали. Ние искаме да има ясни принципи за формиране на капитала, да има ясни критерии за определяне на приоритетните проекти, което да отговаря и на нашия национален интерес“, заяви Румен Радев.
Държавният глава посочи, че на този етап няма специфично определено конкретно финансиране за съвместните регионални проекти, одобрени от инициативата. „Това е голямата цел на „Три морета“ – освен стандартните финансови инструменти на ЕС, да се търсят и други пътища за финансиране на тези проекти“, посочи държавният глава.
Миналата година три български проекта бяха одобрени от инициативата като приоритетни - възстановяване на проектните параметри на ж. п. линията Русе-Варна изграждането на тунел под прохода „Петрохан“ и разширяването на газовото хранилище в с. Чирен. Президентът подчерта, че предложените български проекти са координирани с българското правителство.
"Има още един проект, за който много настоявам, водя разговори и срещам положително отношение от всички президенти, които касае – това е транспортният коридор „Виа Карпатия“. Маршрутът започва от Литва минава през България, стигайки до гръцки пристанища, и така свързва няколко държави в направление Север-Юг. „Ако успеем да включим този проект като един от най-приоритетните, защото той дава голяма свързаност, ще решим проблема с неизградените 160 километра магистрала от Видин до София“, заяви Румен Радев.
Днес българският държавен глава участва в дискусия в рамките на президентския панел на форума заедно с президентите на Словения, Хърватия, Чехия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, както и представители на Словакия и Унгария и министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери. Темата на дискусията е посветена на предизвикателства пред ЕС в региона между Адриатическо, Балтийско и Черно море.
Във водената от президента Радев делегация е министърът на икономиката Емил Караниколов, както и представители на българския бизнес, които участват в икономическия форум, съпътстващ срещата на върха в Любляна. Участие в бизнес форума са заявили общо 500 представители на частния сектор, на правителствата на страните участнички в инициативата, както и представители на европейските институции и на САЩ и Германия.
В рамките на срещата на върха ще присъстват председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, германският федерален президент Франк-Валтер Щайнмайер, висши представители на Европейска банка за възстановяване и развитие, на Европейската инвестиционна банка.