На Евроизбори 2019 са гласували предимно хората от София, служители и висшисти и по-малко жителите на малките населени места, хората с по-ниско образование и по-ниски доходи. Като цяло правото си на глас да упражнили повече хора, които живеят по-добре. Това заяви социологът от АФИС Стефан Георгиев. По думите му на евровота са гласували малко под 2,1 милиона български граждани, което е 32% избирателна активност. „Трябва да си го кажем – това е най-ниската избирателна активност на национални избори от 2007 г., когато бяха първите у нас избори за Европейски парламент. От гласувалите тези, които са избрали 17-те български евродепутати, са малко над 1,5 милиона души, което е едва 25% от всички имащи право на глас. Това означава, че едва една четвърт от българските граждани ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За сравнение на парламентарни избори около 42 до 47 процента от българските граждани получават представителство“, заяви Георгиев. Социологът бе един от участниците в конференция на тема: "Европейски избори 2019 – равносметката. Перспективи и предизвикателства пред новите членове на Европейския парламент". Форумът бе организиран от Българското училище за политика "Димитър Паница" и е заключителната инициатива на проекта "Европа те чува! Гласувай!", който се осъществява с подкрепата на Европейския парламент. Във форума участваха още евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов, ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев, директорът на Софийския офис на Европейския съвет по външна политика Весела Чернева и социологът Добромир Живков от агенция "Маркет линкс". Модератор на форума беше водещата от БНТ Добрина Чешмеджиева.
„Много се говори, че младите хора не се интересуват от политика, че са аполитични, но това не е вярно. Младите хора гласуват. В сравнение с останалите възрастови групи се вижда, че те излизат и гласуват", заяви още Стефан Георгиев.
"Мобилизацията за европейските избори на целия континент беше много висока. Това беше вотът с най-висока активност за последните 25 години. Тенденцията на постоянно понижаване започна от 1971 г. и сега за пръв път имаме повишение и то с близо 9%, като в някои държави се стигна и до цели 20 на сто повече гласували". Анализът за европейските избори в Европа като цяло направи ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев като допълни, че новият Европейски парламент ще бъде доста по-различен - няма да има мнозинството, което беше в предишните няколко мандата.
"Важно е да отбележим, че за европейските избори в България традиционно мотивацията е по-ниска, защото не са много българските граждани, които се идентифицират като граждани на ЕС. Трябва да имаме предвид и че средата в страната ни е доста наситена с антиевропейска пропаганда. В този смисъл такъв тип антиевропейско говорене води до изключване на част от обществото от идеята за ангажираност с Европейския съюз", заяви Добромир Живков от агенция "Маркет линкс". Според него на тези избори интересно явление е било липсата на протестен вот. Сред другите изненади се нарежда това, че евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха така, както бяха прогнозирани, както и че избирателната активност сред младите е била висока. „Все още колегите от изследователските агенции продължават да вадят данни, за да се изследва по-задълбочено тази младежка вълна на активност – на хората от 18 до 35 г., но в някои страни имаше над 50 процента активност сред младежите", каза социологът. Според него е нужно да се обърне внимание и на т.нар зелена вълна, което е може би най-голямата изненада на отминалия евровот. Тя не е можела да се случи без участието на младите. Като доказателство Живков приложи проучвания, според които Зелените са първа политическа сила сред избирателите до 28-годишна възраст.
„Много преди кампанията съм се срещал с млади хора и винаги съм им казвал – това са вашите избори. Младите хора имат уникалния шанс да живеят в най-големия мирен проект в света, да се възползват от привилегиите, които дава това членство", заяви от своя страна евродепутатът от ГЕРБ Асим Адемов. "Някои кандидати обясняваха как като отидат в Европа ще преобърнат всичко и ще решат всички български проблеми, но това не се случва така. Европарламентът има 751 евродепутати и сред тях сме 17 души българи. Разбирате колко е трудно да се прокара българският национален интерес. Много пъти сме търсили съмишленици и от други страни. Имаше теми, по които всички български депутати демонстрирахме завидна сплотеност и единство – това се случваше, когато трябваше да се защити българският национален интерес", каза Адемов.
Според заместник-директора на Европейски съвет по външна политика и ръководител на софийския офис на организацията Весела Чернева на Евроизбори 2019 е станало ясно, че европейците искат промяна, но не и разпад на Евросъюза. Тя показа и как би изглеждала картата, ако само гражданите под 35 години бяха гласували. В този случай социалдемократите, либералите и зелените биха били доста близо до съставяне на коалиция без участието на ЕНП.
В края на конференцията Българското училище по политика "Димитър Паница" обяви и награди спечелилите в аудио-визуалния конкурс "Европа те чува. Гласувай!". 18-годишният Николай Петров стана големият победител и грабна голямата награда – пътуване до Брюксел и посещение в Европейския парламент.