40-годишна кюстендилка се оплака от полицейско насилие. Тя е изпратила жалбата си и до премиера, и до президента, пише "Струма".
Ето го писмото ѝ без редакторска намеса:
Казвам се Цанка Сотирова, от град Кюстендил, инвалид съм след катастрофа и претърпени 6 операции, в момента съм в процес на лечение и ми предстои още една операция, а бях пребита от родната полиция. Направиха си пълна гавра с мен. Плащам данъци на държавата полицията да ме пази и защитава, а не да ме бият и обиждат. Ще ви опиша подробно случката, на която има и много свидетели:
На 20.07. срещу 21.07. след полунощ в 01.20 ч. влиза полицай в заведение в Кюстендил, където празнувахме рожден ден. Без да се представи кой е, казва: „Има сигнал за музиката, спрете я веднага”. Аз му отговарям: „До пет минути приключваме и затваряме”, той ми отвръща: „Сега ще видиш пет минути”, излиза и за секунди идва втора патрулка. Влизат четирима полицаи, без да се представят. Първият, дето влезе, идва към мен, до мен имаше колона, аз се протегнах да я изключа и той ме удари със сила по ръката. Аз му казах: „Нямате право да ме удряте”, той отговори: „Ти ли ще ми кажеш?!”. Станах и тръгнах напред, но в момента, в който се обърнах, той ме изрита в крака, аз залитнах да падна, но пред мен беше жена полицай и се подпрях на нея, а той казва: „О, ти полицай ли удряш, ма?!”, започна да ме удря, негов колега ми изви ръцете и ми сложи белезници, почна да ме блъска и удря.
Хората около мен им казаха да престанат, защото съм инвалид и съм в процес на лечение, но те продължиха, завлякоха ме до патрулката, за да ме качат. Аз му казвам, че не мога така да се кача, че трябва да се завъртя, защото не мога да свивам крака, който е счупен и съм инвалид, той отговаря: „Сега ще видиш какъв инвалид си!”, и ме заблъска в патрулката. Имам белези по цялото тяло.
Докато ме караха до районното, ме удряше по главата и ми викаше: „Какво взе, с какво се надруса?”, казвам му: „Нищо, вземете ми проба и ще разбереш, че нищо не съм взимала”. Откараха ме насила, питам ги защо съм задържана – те отказаха да ми кажат. Исках адвокат – те ми отказаха. Исках да се обадя по телефона – те ми отказаха.
В участъка който минеше покрай мен, ме заплашваше и обиждаше. Викнаха лекар, като предварително му казаха, че съм много агресивна, нищо че съм жена. Вързаха ме изправена за една пейка и докторът ми измери кръвното. След като започна да пише, една жена полицай ме изрита между краката, долу ниско, аз се подхлъзнах и едва не паднах. Питам я защо ме рита, тя отговаря: „Спасявам те, за да не си удариш главата”. Хвана ме за ръцете, уж да ме изправи, а ме риташе по краката, за да покаже пред лекаря, че съм агресивна.
Отказаха ми телефон, не уведомиха никой от моите близки, вкараха ме за 23 часа в килията без право на тоалетна, без вода. А съм със 75% инвалидност, със счупен крак, с шест операции в рамките на една година, със 7 банки преливане на кръв, виждат се шевовете по краката ми и лицето. Те ме биха и влачеха, без да се представят, без да съм направила нищо. Извадих медицинско, имам ТЕЛК, имам епикризи, имам снимки на синините по тялото ми.
След 23 часа ме пуснаха и ми казват: „Подпиши тук, че те пускаме”, но към този лист имаше и други документи. Обърнах ги да ги прочета, а той ми вика: „Нямаш право да четеш, подписвай!”. Аз казвам: „Какво да подпиша, без да съм прочела?!”. „Ами снощи да си го прочела!”. Аз казвам, че никой не ми е давал нищо да чета, а той: „Подписвай, че те пускаме!”. Аз отговарям: „Но как ще подпиша нещо, което не ми давате да прочета?”. „Ето тука пише, че те пускаме в дванадесет и пет, напиши си имената и се подписвай, ако не го подпишеш, връщай се обратно в килията!”.