„Искам да разбера какви са били, къде са живели, били ли са щастливи. Така ще опозная и себе си по-добре.” Разказът на един 30-годишен американец започва така.
„Казвам се Джеймс Сейнтама. Дядо ми, по майчина линия, беше българин - Джеймс Джордж Димитров. Страхотен човек, на когото съм кръстен. Но не познавам корените си. Не знам нищо за неговите родители. Знам само имената, рождените им дати и кога са емигрирали от България в САЩ”, споделя той пред „Нова телевизия“.
Според документ, който Джеймс успява да открие в Американския архив, прадядо му и прабаба му пристигат с кораб през април 1914 г. Две години след потъването на „Титаник”. През тези години, емигранстката вълна към Съединените щати е в пика си. В края на 19-ти и началото на 20-ти век в страната пристигат над 22 милиона души. Те са главно от Ирландия, Италия, Източна Европа и Китай. Намират работа предимно като работници в големите фабрики и живеят в малки, гъсто населени блокове в големите градове. Като повечето от тях, първата си крача на американска земя, Георги Димитров и съпругата му Иванка Мартинова правят на остров Елис, в Нюйоркския залив. Това някога е най-големият център за приемане на емигранти. Днес е музей.
„Цял живот са говорили предимно български и много малко английски. Майка ми ми е разказвала, че спазвали стриктно българските традиции, но не говорели за миналото си. Затова никога не споделели от кой български град са. Не знаем дори от кой район на страната са. Или са искали да се американизират по-бързо, като забравят миналото, или са бягали от нещо. Но по всичко личи, че май е второто”, разказва Джеймс.
Преди да отпътува от България, прадядото на Джеймс се сражава в Балканската война. След като заедно със съпругата си пристигат в САЩ, се заселват в Колорадо. Там, през 1918 г. се ражда и дядото на Джеймс - Джеймс Джордж. Третото от четирите деца на семейството.
„Дядо ми също беше военен. Участник във Втората световна война. Награден с няколко ордена за храброст, които все още пазим. Той говореше български, все пак си беше чист българин - и по бащина, и по майчина линия. Така и не успял обаче, да научи майка ми на български. Но пък тя знае няколко народни танца и как се правят сарми”, казва Джеймс.
Всъщност Сейнтама обожава мултикултурализма. Съпругата му е от Тайван. Днес са в Тексас, но са живели и в Южна Африка. Няколко години той е изучавал японски и управлявал китайски ресторант. Сега му предстои да влезе в американската армия, където ще работи като електротехник.
„Микса от културите на всичките народи, минали през българските земи, е невероятен. Много ме впечатлява историята на траките. Българските традиции излъчват топлота и уют. Харесва ми мисълта, че съм част от тях. Всъщност, харесвам когато един народ има традиции. Наскоро научих и кирилицата. Започнах да се опитвам да чета и да пиша, дори да превеждам. Знам, че е създадена по българските земи и това отличава българския от другите източноевропейски народи”, допълва Сейнтама.
„Моля ако някой, който сега гледа, е чувал в семейството му да се разказва историята на Георги Димитров и Иванка Мартинова, които някога заминали за Америка, да се свърже с нас! За мен това е много важно! Благодаря”, призовава Джеймс Сейнтама.