Евродепутатът и зам.-председател на ДСБ Радан Кънев сподели собствените си изводи след поутихването на изборните страсти. Според Кънев грешката на коалицията "Демократична България" е била в плахия подход и сбърканото стратегическо целеполагане.
"Местните избори показаха огромна обществена енергия за по-добро управление. Нарочно не казвам “за промяна” - защото българските граждани показаха, че не искат промяна на всяка цена. Искат по-добра власт. А това е различно. От "Демократична България" не успяхме да използваме тази енергия, освен на балотажите за кметове в столичните райони. Не успяхме най-вече поради плахо и сбъркано стратегическо целеполагане на политическо ниво, а не поради слаби кандидати, слаба кампания или тактически грешки... Ако виждам една ключова стратегическа грешка на ръководството на ДБ, то беше принципното отхвърляне на варианта подкрепа за независими кандидати за кметове", отбеляза Кънев.
Ето цялото му мнение след местните избори:
Минаха първите емоции - и от успехите, и от неуспехите. Остава много работа за вършене и изводите - такива, каквито всеки е направил за себе си. Не като интелектуално упражнение, а като насока за политически действия и решения през следващите месеци, в периода до парламентарните и президентски избори. И преди всичко - до следващите местни избори, защото истински политически пробив без национална политическа структура просто не е възможен.
Моите изводи:
1. Местните избори показаха огромна обществена енергия за по-добро управление. Нарочно не казвам “за промяна” - защото българските граждани показаха, че не искат промяна на всяка цена. Искат по-добра власт. А това е различно.
2. От "Демократична България" не успяхме да използваме тази енергия, освен на балотажите за кметове в столичните райони. Не успяхме най-вече поради плахо и сбъркано стратегическо целеполагане на политическо ниво, а не поради слаби кандидати, слаба кампания или тактически грешки.
Независимо от това - основно благодарение на избора за районни кметове и съветници в София, сме в несъмнено по-силна позиция отколкото преди изборите. Днес имаме политически ресурс и екип, с който да следваме нови и по-амбициозни стратегически цели, стига да успеем да се обединим около тях.
3. БСП не може да бъде алтернатива, за кой ли път. Може да предложи “промяна” - но промяна към по-лошо. И избирателите отлично го разбират. Със сигурност не може да предложи по-добро управление, освен с няколко силни мажоритарни кандидатури, които “пробиха” в отделни областни и общински центрове.
4. Националистите също не са алтернатива в българската политика. Те имат своето стабилно и закономерно присъствие, основно през (поне демонстративно) най-умерената си фракция ВМРО, но са по-скоро дежурна патерица на статуквото, а не избор за промяна.
5. Демократичната общност, хората, които изразяват през избора си воля за подобрение на живота, които искат пълноценно осъществяване на потенциала на българската нация, не се изчерпват с "Демократична България", а още по-малко - с коалицията в този си организационен вид. Пробивът към по-добро управление на национално ниво е възможен, но той изисква пълноценни изводи от изминалите избори и смели политически действия.
Няколко бележки в тази посока:
- Системните опити ДБ и цялата демократична общност да бъдат набедени за “леви”, “либерали”, “зелени левичари” и пр., вместо да избодат очи, изписаха вежди. Никой класически десен избирател не отиде при управляващите ГЕРБ/ВМРО по силата на тази евтина пропаганда. Коалицията ГЕРБ/СДС остана също толкова непривлекателна за “сините” избиратели, колкото ГЕРБ сам по себе си, да не кажа повече.
- Очевидно е, че темите, свързани със свободата и законността (в т.ч., но съвсем не само, медийна свобода и реформа в правосъдието), имат широка обществена подкрепа. Още по-ясна е подкрепата за политики в защита на чистата и здравословна околна среда и градска среда.
- Накратко - съюзът между традиционните “десни” и политици, общественици и лидери на мнение с “либерални” и “зелени” каузи е логичен, перспективен и успешен, дори когато е на моменти труден и напрегнат. Този съюз трябва да се развива, а не отрича.
- Ако виждам една ключова стратегическа грешка на ръководството на ДБ, то беше принципното отхвърляне на варианта подкрепа за независими кандидати за кметове. Не обсъждам конкретните казуси, а политическата философия зад това решение. Вярвам, че друг стратегически подход, достатъчно рано заявен, можеше да даде на демократичната общност балотажи и потенциално - кметове в София и други големи градове. Разбира се, това е моето лично мнение, което никога не е било тайна. Разбирам и обратната логика, но мисля, че на тези избори тя ни подведе в грешна посока. Предстои сериозен вътрешен дебат, който има дълбочина и значение далеч отвъд обичайните заклинания в социалните мрежи.
- Същото се отнася за отказа от коалиране в по-малките общини, където ДБ остана масово непредставена или представена с 1-2 съветници. На предстоящите парламентарни избори, ако не се вземат спешни мерки в тази посока, тази слабост може да има фатален резултат.
В заключение: “Демократична България” трябва не само да продължи съществуването си. Трябва, по думите на единия от съпредседателите си, Христо Иванов, да премине в “друго агрегатно състояние”. Да престанем да обсъждаме смисъла от коалицията, а да започнем да говорим за нейното обединение в реална политическа сила - с общо национално колективно ръководство и демократичен модел за вземане на решения, с общи структури в цялата страна, а не само в столицата, с общи механизми за привличане на авторитетни местни и национални политици и лидери на обществено мнение.
И съвсем не на последно място - с общи идеи и позиции по най-важните ежедневни проблеми на българите - доходи и сигурност, както и по ключовите въпроси на политиката на 21 век - миграция, борба с промените в климата и кризата на околната среда, бъдещето на пазара на труда в дигиталната ера, нелоялната конкуренция и търговските войни между Китай и САЩ, имперските амбиции на Ердоган и Путин.
Ясно ми е, че такова обединение ще срещне отпора на често самодостатъчните партийни апарати, заети с наместване на имена в късите списъци на “сигурните избираеми места”. Но трябва да разберем, че докато се занимаваме с този тип дейности, нямаме никаква надежда да осъществим големите реформи, които обещаваме. Те изискват да вземем властта - не като малкия партньор, не като коректив, не като легитимация и украса. А като основна политическа сила. Това е възможно само с национална структура от стотици селски кметове и общински съветници, десетки общински кметове, кметове в най-големите градове и силна, единна парламентарна група. Нужна ни е 10-12-годишна политическа стратегия, а не боричкане около поредната изборна бариера.
И София показа, че такава стратегия е възможна, ако имаме нужната смелост и енергия.