Защо българите спряха да купуват мед от магазина?

Според данните от последните мащабни проверки в ЕС, 46% от изследваните проби показват несъответствия – евфемизъм за индустриално производство на глюкозо-фруктозни сиропи, маскирани като пчелен продукт.

"Най-обезпокоителното е, че такъв продукт успява да стигне до магазинната мрежа, въпреки строгите европейски правила", заяви Рашев, цитиран от националното радио.

Този провал на институционалния контрол води до структурен срив в поведението на купувачите. Наблюдава се масова миграция на потребители от супермаркетите към т.нар. „директен канал“ – покупка на място от пчелина. Макар това да гарантира оцеляването на дребните производители, то връща икономиката на сектора десетилетия назад – към неформални отношения без данъчна отчетност и без сертифициран лабораторен контрол за всяка партида.

Въпреки инфлационните процеси в страната, цените на истинския мед остават потиснати от евтиния внос.

Масов мед: Около 10 лв. (5 евро) за килограм.

Специфични видове: Между 14 и 16 лв. (7-8 евро).

Рашев предупреждава, че дъмпингът от трети страни (основно Украйна и Китай) и липсата на директни държавни помощи поставят сектора пред фалит. "Ако производството стане икономически невъзможно, това ще се отрази не само на пчеларите, но и на опрашването, биоразнообразието и земеделието като цяло", подчертава той.

През зимния сезон търсенето традиционно скача, водено от вярването в лечебните свойства на меда. Иронията на ситуацията е, че ако потребителят закупи фалшифициран продукт от магазина (шансът за което е почти 50 на 50), той консумира просто скъпа захар, лишена от ензимите и антибактериалните свойства на оригинала. Пчеларите се опитват да капитализират този страх, промотирайки и странични продукти като пчелно млечице и прашец – ниши, които все още са трудни за индустриална имитация.