Завърши и вторият етап от тазгодишната българо-румънска дунавска експедиция на международната природозащитна организация WWF, която цели да проучи птичите колонии по реката.
Научните данни все още се обработват, но показват, че тази година в повечето птичи гнезда има по едно малко, а обикновено са по повече от две. Причините за това са хладният месец май с недостатъчно храна, както и сравнително ниското ниво на реката, което обикновено започва да се покачва около месец и половина по-рано.
Експедицията откри незначителен спад в броя на гнездовите двойки за повечето видове, които се хранят в крайбрежните блата като малък корморан, дребните видове чапли, белоока потапница. Има увеличение при големия корморан и лопатарката. От WWF припомнят, че миналата година беше екстремно суха, вода изобщо не навлезе във влажните зони по Дунав и гнезденето на много от птиците беше провалено. Това е нещо естествено и при липса на екстремни събития през следващите 1 до 3 години ситуацията би следвало да се нормализира.
Това обаче дава ясни сигнали какво ще се случи, ако реката продължи да се вкопава, а нивото й да спада: пресушаване на крайбрежните блата, спиране на размножаването на рибите и гнезденето на птиците. Това е реална перспектива, ако се одобрят някои от разглежданите в момента сценарии за развитие на корабоплаването по Дунав. За последните 40 години реката вече се е вдълбала средно с над един метър.
В същото време от българска страна намаляват случаите на безпокойство на птиците от туристи и рибари, както и дърводобивът в близост до птичите колонии през размножителния период. Това вероятно е резултат от обявяването на колониите по островите за защитени територии и по-добрата информираност на хората.
По време на дунавската експедиция на WWF стана ясно, че рибарниците при с. Мечка тази година са без вода, тъй като собствениците са решили да не отглеждат риба. Колонията птици от района на рибарниците тази година е съвсем малка и в нея почти отсъства малкият корморан.
Дунавската експедиция се организира за четвърти пореден път. Тя е част от проекта „Трансгранични консервационни мерки за опазване на малкия корморан и белооката потапница в характерни места на територията на България и Румъния” по Програма „LIFE +” или още наричан „Зелени граници”.
В нея участват представители на българския и румънски офис на WWF, БАН, българското и румънското дружество за защита на птиците и Природен парк Персина.