С близо 2 милиона души е намаляло населението на България от 1989 до 2019 година. Това съобщава пред Радио „Фокус“ – Варна проф. д.ик.н. Пенка Найденова от Центъра за демографски изследвания и обучения, както и експерт по демография и по програми към Фонда за населението в ООН.
Тя посочва, че през 1989 г. населението на страната е било близо 9 милиона души, а в момента е малко под 7 милиона. Основната причина за намаляването не е емиграцията, а смъртността. „Близо 2/3 от тези два милиона се дължат на отрицателния естествен прираст на населението, т.е. на разликата между ниската раждаемост и високата смъртност. Останалата 1/3 са заминали от страната“, коментира специалистът.
Успоредно с това в момента раждаемостта в България е почти двойно по-ниска от смъртността, като данните сочат, че около 115 000 българи умират годишно, а живородените деца са около 62 000. Така всяка година населението на страната има отрицателно салдо и намалява по естествен път с около 50 до 60 хил. човека. В това число обаче не са включени хората, решили да мигрират в чужбина.
Мрачната статистика очертава едно трайно намаляване на населението на страната, а ако се задържи темпът, до 2040 година българите ще са около 5,5 милиона, а през 2100 – около 3 милиона.
За да може да се спре намаляването на населението, специалистът заяви, че всяка жена трябва да роди минимум 3 деца. В момента обаче ситуацията е съвсем различна. „Ако трябва да говорим с абсолютна точност, към момента на една жена се падат по 1,5 деца, а за да имаме положителен ръст на населението – всяка жена трябва да има по 2,2 деца. Ясно е, че няма как да имаме 2 цяло и 1/5 дете, което означава, че жените трябва да имат най-малко 3 деца, за да се спре този спад на населението. Това обаче знаем, че няма как да се случи“, заяви още проф. Пенка Найденова. Най-ниските нива на раждаемост са регистрирани през 1997 година, когато раждаемостта е паднала под 8 на 1000.
Проф. Пенка Найденова посочи, че наред с всичко това в момента все още продължава да се наблюдава и повишена външна миграция, най-вече от страна на младите хора. За сметка на това вътрешната миграция е много по-малка и не може да компенсира броя на напусналите страната.
В Западна Европа ситуацията е не по-малко различна - там основно се разчита на имигранти от по-слабо развитите държави. „Раждаемостта и смъртността са в общи линии на едни нива, но те са благодарение на това, че развитите западни икономики вкарват хора от бившите си колонии. Това са мигранти, които владеят дадения език и по-лесно се приобщават, но дори и така – в т.нар. развит свят, ситуацията е също толкова тревожна. Населението на света се увеличава, но не и в по-развитите икономики, а в други части на света“, разясни още експертът.
Проф. Пенка Найденова посочи, че през 1900 година населението на света е било 1,7 милиадра души, а само 100 години по-късно е 6,1 милиарда. До 2050 година се очаква то да достигне 9 милиарда души.
Проф. Пенка Найденова посочи, че наред с всичко това в момента все още продължава да се наблюдава и повишена външна миграция, най-вече от страна на младите хора. За сметка на това вътрешната миграция е много по-малка и не може да компенсира броя на напусналите страната.
В Западна Европа ситуацията е не по-малко различна - там основно се разчита на имигранти от по-слабо развитите държави. „Раждаемостта и смъртността са в общи линии на едни нива, но те са благодарение на това, че развитите западни икономики вкарват хора от бившите си колонии. Това са мигранти, които владеят дадения език и по-лесно се приобщават, но дори и така – в т.нар. развит свят, ситуацията е също толкова тревожна. Населението на света се увеличава, но не и в по-развитите икономики, а в други части на света“, разясни още експертът.
Проф. Пенка Найденова посочи, че през 1900 година населението на света е било 1,7 милиарда души, а само 100 години по-късно е 6,1 милиарда. До 2050 година се очаква то да достигне 9 милиарда души.