Предлаганата в момента от Комисията за финансов надзор система за "бонус-малус" върху застраховката гражданска отговорност на автомобилистите е възможно най-щадящата за водачите на моторни превозни средства и не води до увеличаване на премийните приходи на застрахователните компании. Това е позицията на Асоциацията на българските застрахователи. По време на представянето на своите виждания по предлаганата система те подкрепиха тези свои твърдения с факти от статистиката на Гаранционния фонд и на МВР.
Според Асоциацията сравнителните данни показват, че прилагането на "бонус-малус" в сегашния му вид ще награди с 25% бонус 44.2% от водачите, а с максимален малус от 400% ще са 0.6% или 21 хиляди автомобилисти.
"През 2018-та имаме загинали на пътя 611 души и ранени 8471. Към 28 октомври 2019-та загиналите са 511 човека, което автоматично означава, че тази година ще имаме ръст на загиналите. Около 1 млрд. евро са щетите, които всяка година търпи държавата заради убити, ранени и трайно инвадилизирани. Действително системата "бонус-малус" няма да реши всички въпроси с превенцията, но ще спомогне всички водачи да се замислим, когато правим една или друга маневра или преценяваме с каква скорост се движим по пътищата.
По отношение на вредите - на първо място като причина за пътнотранспортни произшествия е несъобразената скорост - 21%. На второ е неспазването на дистанция - 16% и на трето е отнемане на предимство - 11%. Затова скоростта е намерила толкова сериозно място в скалата при определяне на "бонус-малус", каза Юри Копач, изпълнителен директор на "Дженерали застраховане". Той смята, че ефективната средна премия по гражданска отговорност ще продължи да пада. Според Копач, към средата на 2019-та по данни на Гаранционния фонд средната премия по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е била 281.27 лв. за леките автомобили, към ноември тя е 278.52 лева. Тя продължава да пада преди внедряването на системата.
По данни на КАТ 10% от шофьорите извършват всички пътно транспортни произшествия, а около 20% могат да влязат в онази група нарушения, формиращи малуса. Това на свой ред показва какъв значителен процент от водачите ще се включат в бонуса на системата. И според застрахователите това е добре за тях, защото означава едно по-отговорно поведение на пътя, намаляване на щетите от ПТП и на броя на ранените и убитите.
Според председателя на АБЗ и изпълнителен директор на "Армеец" Константин Велев, системата "бонус - малус" е само един от елементите за повишаване на безопасността на пътя. "Тази система не може да има за задача да оптимизира схемите за поставяне на знаци по пътя или на разполагане на патрулните автомобили на КАТ, но и проблемите в тези практики не бива да са причина да се откажем от "бонус-малус" или да я осакатяваме", заяви Велев. Той също даде пример защо при липсата на системни и сериозни нарушения предлаганата система няма да води до сериозно оскъпяване на застраховката. "Ако имаме превишение на скоростта с 20 километра извън населено място, това води сега до отнемане на една точка , а по системата "бонус-малус" до 10% оскъпяване, но върху базовата застрахователна премия. В случай, че водачът преди е нямал щети и влиза във възрастовата група с нисък рисков профил, той първо ще получи отстъпки в базовата си застраховка и едва върху нея вече ще се начислява малуса, който може и да е по-малък от получените отстъпки", коментира Велев.
Главният изпълнителен директор на "Булстрад Виена Иншурънс Груп" Светла Несторова, също подчерта, че скоростта е една от основните причини за жертви по пътищата. И точно по тази причина тя е толкова широко залегнала в системата "бонус-малус". "Когато говорим за това дали надвишаването на ограниченията с 20 или 30 км. е много или малко, трябва да имаме предвид, че това са стойности над разрешеното от закона и при тази формулировка се предполага, че онзи, който е правил закона, е преценил правилно кое да е разрешеното ниво. Това не е работа на застрахователите. Ако и когато се прецени, че поради ред причини разрешеното ниво на скорост се увеличи, тогава автомобилистите ще могат да се движат по-бързо. Но това също не е работа на застрахователите. Едва ли обаче е нормално да се движим със 120 км. в час в центъра на София. Водачите трябва да се движат в рамките на разрешеното и ако "бонус-малус" допринесе за това, значи си е свършил работата", смята Несторова.
Застрахователите подчертаха, че в сравнение с други държави, в някои от които системите "бонус-малус" съществуват от над 100 години, българската или по-точно тази, която е предложена у нас, наистина е уникална. Уникална е по отношение на ограничения си обхват, защото в нея например не се включват щетите в чужбина, щетите на паркинг и много други, които са важни за определянето на реалния рисков профил на застрахования.
Изпълнителният директор на "Евроинс Иншурънс Груп" Кирил Бошов спомена, че в много от държавите, където такава система има, а в ЕС единствено в България тя все още не е въведена, малусът е в с много по-високи нива и с много по-голям обхват. "Самия факт, че когато се правеше проучването за тази система у нас, първите предложения тръгнаха от 800% максимален малус, трябва да ви говори за нивата в други държави. Защото предложенията се базираха на сравнителни данни с други страни", каза Бошов, като пример, че сега предлагана система е възможно най-щадящата клиента
"В сегашния си вид този "бонус-малус" не е застрахователна система, а система за въздействие върху нарушителите по пътищата. "Бонус-малус" щеше да е застрахователна система, ако се базираше на отчетените щети", каза Светла Несторова.
Константин Велев заяви, че бонус-малуса, който се предлага у нас, е възможно най-изгодният за клиентите и ако ние не сме готови да го приемем в сегашния му вариант, значи въобще не сме готови да приемем такава система. "В много държави системата включва всички нарушения, включват се всички двустранни констативни протоколи. Приложи ли се тази практика, скалите ще са по-различни и много повече лица ще попаднат в сферата на малуса.
Ако бонус-малус е на базата на отнети точки се разширява базата, защото точки се отнемат за много повече нарушения отколкото в сега предлаганата система и това означава, че много повече хора при отнемането на точки биха попаднали в малуса. Ако системата е базирана само на пътнотранспортните произшествия, там кръгът също ще е по-широк защото там ще влизат събития, породени от невнимание и довели до одраскване или леко чукване. Такива по-дребни пътнотранспортни произшествия, които нямат ефект върху тежката травматичност на пътя, не се отчитат от предлаганата система. Но тя отчита един сериозен фактор като превишената скорост, който ако системата се базираше на пътнотранспортни произшествия, нямаше да влияе на малуса", обясни Велев.
АБЗ подкрепя въвеждането на 20 бонус-малус класа, защото това дава възможност за по-плавен преход и осигурява по-висока ефективност на въздействие на системата. Асоциацията смята, че максималният срок за връщане в неутрален клас - с нулева наказателна ставка, трябва да е пет години без нарушения, с изключение на случаите за престъпления. Друго предложение е един водач да може да бъде вписван или отписван в една застрахователната полица само веднъж, за да се намалят възможностите за манипулации.