Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България” заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН заради ограничения достъп до правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ).Тези законови забрани и ограничения за обжалване на актове на общините и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, свързани с устройството на територията и разрешаване на строителството, се считат за основни причини за презастрояването на Черноморието и планинските курорти.
Орхуската конвенция, приета от Икономическата комисия за Европа на ООН, изисква от всяка държава членка, каквато е и България, да гарантира чрез националните си закони, че широката общественост следва да има право да участва във взимането на управленски решения, които засягат опазването на околната среда, включително чрез обжалването на актове на публичните институции, които нарушават екологичното законодателство.
Съгласно действащите в ЗУТ разпоредби такова право сега имат само собствениците на съседни имоти - но единствено в случаите на обжалване на подробни устройствени планове.
Анализът на коалицията "За да остане природа в България" на голям брой дела в българските административни съдилища показва, че въз основата на забраните за обжалване, разписани в ЗУТ, съдът отхвърля жалбите на инициативните комитети и гражданските организации и оставя в сила всички планове за застрояване или разрешителните за строеж въпреки доказателствата за явни нарушения на екологичното законодателство от страна на общинските администрации.
Един от най-фрапиращите случаи, посочен от екоорганизациите, е приемането през 2007 г. на общия устройствен план за изграждането на ски центъра Перелик в Родопите, предвиждащ изграждането на над 200 км ски-писти в една от най-дивите и красиви части на Родопите, част от европейската екологична мрежа Натура 2000. Въпреки че община Смолян приема плана без екологична оценка в нарушение на националното и европейското природозащитно законодателство, първоначално той е оставен в сила от българския съд и чак след заплаха на Европейската комисия за завеждане на дело пред европейския съд планът е отменен от общината през 2009 г.
Подобно развитие претърпя и атакуваният в съда общ устройствен план на община Царево, предвиждащ застрояването на крайбрежието на Природен парк Странджа в нарушение на Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии.
Завеждането на съдебно дело през 2006 г. не спира обаче реализацията на изменението на проекта за ски зона Банско, което доведе до проверка на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. При нея беше установено надвишаване с над 65 % на концесионната площ и незаконното изсичане на стотици декари вековни гори в Национален парк Пирин. Тогава съдът отново се позова на забраните в ЗУТ, отхвърляйки жалбите и доказателствата на природозащитните организации, че общината е одобрила промяна в устройствения план на ски зоната в нарушение на концесионния договор, коментират екозащитниците.
Друг случай, в който липсата на достъп до правосъдие в ЗУТ отново създава грижи на екоминистерството и екологичните организации, е неуспешният опит на граждани и природозащитни организации да спрат в съда разрешителното за ползване на спорния лифт до хижа "Рилски езера" в Национален парк Рила, построен без актуална оценка за въздействието върху околната среда. Тъй като лифтът работи в нарушение на екологичното законодателство, всяка година екоминистерството организира работни срещи, на които се обсъждат варианти за спасяването на Седемте рилски езера от замърсяване и прекомерното антропогенно натоварване в защитената територия.
Според коалицията "За да остане природа в България" липсата на граждански контрол и чувството за безнаказаност в органите на местното самоуправление са довели през годините до презастрояване, замърсяване и увреждане на природната среда. Това се наблюдава в курорти като Слънчев бряг и Банско, което силно влияе върху качеството на туристическата услуга.
От коалицията "За да остане природа в България" се обръщат към управляващите да приведат националното законодателство и особено Закона за устройство на територията в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие. Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес.