"Неизвестността около COVID-19 разби представите на хората, че живеят в подреден свят. Много неща се променят и чисто физически. Проблемът на тази криза е, че не можеш да избягаш от нея и трябва да покажеш реални резултати. Хората могат да сравняват резултатите в техните страни с резултатите на други страни. Модерният човек се научи да забравя смъртта. Изведнъж се появява тази епидемия, която ни връща усещането за нашата смъртност. Бяхме привикнали, че сме едва ли не безсмъртни. Всъщност не сме". Това заяви политологът Иван Кръстев в предаването "120 минути" по bTV.
"Когато пътуваш с влак и влакът влезе в тунел, всички млъкват. Нещо подобно се случи. След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка колко такива епидемии са променяли света. Проучванията показват, че от прочутия испански грип загиват два пъти повече хора отколкото през Първата световна война. Епидемиите променят света, но те не остават запомнени, защото при тях се губи чувството на реалност. За Първата световна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип само 400. Този факт може да бъде обяснен с това, че хората имат силна нетолерантност към безсмислената смърт. Огромен проблем е и, че не можеш да погребеш хората, собствените ти близки не могат да те изпратят", коментира Кръстев.
"Формулата на управление не е ключът към успеха на едно правителство в борбата с епидемията. Три неща се оказаха много по-важни. Първото е доверието на обществото към правителството. Няма полиция, която да накара хората да си мият ръцете, например. Второто нещо е предишен опит. Неслучайно азиатските страни се оказаха по-подготвени. Третото е ефикасността на организацията – например колко бързо ще раздадеш маските", анализира политологът.