Мерките, които продължават да се предприемат са абсурд, вероятно направен с добро намерение, но безсмислен, служещ за отчитане на дейност и връзване на гащи. Дотолкова сме си повярвали, че сме помислили, че можем да контролираме смъртта, а всички ние сме само един мухъл по земята.
Тезата изрази пред Дарик инфекционистът доц. Атанас Мангъров, който завежда детското отделение в Инфекциозната болница. За него болните трябва да са в болници, а болшинството от случаите, които са дали положителни за коронавирус проби и са здрави, трябва да продължат да ходят на работа и да живеят своя живот.
Ако нямаш клинични симптоми, никой няма право да те затваря, а ако не искаш, никой няма право да те изследва, допълни медикът в предаването „Седмицата” на Дарик. По думите му за всичките тези месеци щабът не успя да ни обясни разликата между заразени и болен, но страхът, който се насади, ще ни държи влага много дълго време.
„Това са безсмислици, които не знам защо се правят, но това е чиста проба бюрокрация, липса на логично мислене и липса на разум. Каква е разликата между една дискотека и един ресторант? А училищата и университетите, които продължават да са затворени? Тук обаче има друго – в самите училища и университети преподавателите, повечето от които са на възраст, се уплашиха и не поискаха да ги отворят. А тях ги е страх, защото ги наплашиха. И тук е разковничето, че този страх, който се насади, ще ни държи влага много дълго време.”
„Театрите? Глупости! Седиш през два стола, но за да седне другият през два стола, вие едва ли не се прегръщате. Егати театъра, просто няма да отида на театър по този начин. Ти отиваш там за удоволствие. Ако ще се пазиш, по-добре си стой вкъщи под масата и леглото и се пази.”
Мангъров очерта какво според него би трябвало да се направи:
„Тези, които са болни, отиват в болница. Тези хора в страната в момента максимум са между 30 и 40 души. Всички останали, на които им няма нищо, но са с положителни проби, трябва да ходят на работа и на училище и да си мият ръцете. Най-застрашените – хронично болни, стари, с придружаващи заболявания – те трябва да се пазят, те да имат съзнанието да се пазят, а не да ги затварят. Въпросът е, че в момента се откриват заразени, на които им няма нищо. Болните в момента са по-малко, отколкото бяха. Заслугата на щаба е, че той не успя да обясни на хората разликата между човек, който е заразен, но на него му няма нищо и болен, който лежи, очи тъмнеят, глава се люшка и бере душа. Тези хора са много малко. А положителните, на които им няма нищо, са 90 на сто от всички заразени,” завърши Мангъров.