Като „грешна интерпретация на това, което се случва в Европа“ определи надеждите на премиера за бързо приключване на Европейския съвет Зинаида Златанова - експерт по европейските въпроси, бивш ръководител на представителството на Европейската комисия в София и бивш вицепремиер по европейските фондове.
Пред БНР тя заяви, че това „показва голямото неразбиране, което се шири в българското правителство“ по темата, защото:
„Нямаше как да имаме такива очаквания - да се реши за един ден на всичко, което стои на масата в момента. Предполагам, че премиерът не си е чел brief-а, който са му приготвили ресорните министерства”.
Няколко са причините да не може да се стигне до бързо решение за разпределяне на парите за възстановяване от коронавирусната криза, уточни тя в предаването „12+4“ по „Хоризонт“.
„Едната от тях и самия размер на сделката, която се договаря. В момента държавните и правителствени ръководители гледат както обичайния 7-годишен бюджет, който трябва да се приеме до 2027 година, който стоеше на масата още преди коронакризата, така и пакета за възстановяване от коронакризата, който трябва да се приеме в допълнение на обичайния 7-годишен бюджет. Около 2 трилиона е цялата сума. Когато говорим за такива суми и за такива обстоятелства, в които се намираме, няма как да бъде взето бързо решение! Не се бавят европейските лидери, напротив, много активно преговарят и почти не спят. Просто ситуацията е такава, че налага по-дълги преговори. Междувпрочем, това е най-дългият Съвет от 20 години насам“.
Защо упорстват „пестеливите държави“ за пакета за възстановяване от коронакризата
„Този инструмент предполага баланс между грантове и заеми, които държавите-членки ще получат, за да може икономиките им да се възстановят по-бързо. Първоначалното предложение на ЕК беше за 500 милиарда грантове и 250 милиарда в заеми в този пакет. Това беше неприемливо за така наречените „пестеливи държави“. Обърнете внимание, че всички те са нетни вносители в бюджета на ЕС, тоест те са тези държави, от които основно се очаква тези пари да бъдат гарантирани. Това съотношение беше основното, с което те не бяха съгласни.
Фактът, че се договарят вече средства, които ЕС ще взима на заем от пазарите в правосубектността си на Европейски съюз, а не като отделни държави, е огромен пробив. В самото начало по-пестеливите държави, нетните платци, с изключение на Германия, бяха категорично изобщо против идеята да се вземат назаем средства, които, популярно казано, да вземем всички общо, а след това да се харчат в отделните правителства. Според тях това е огромен компромис“, коментира тя.
Оптималният размер, според „пестеливите“, е грантовете да се намалят до ½ от целия инструмент по възстановяване, обясни Златанова:
„375 млрд. в грантове и 375 млрд. в заеми – това е тяхната цел. В момента, от тази сутрин, предложението на председателя на Европейския съвет, е за 390 милиарда в грантове. Значи, на този етап, грантовете са намалени с 22%. Ще видим как ще продължат преговорите“.
Когато бъдат уточнени сумите предстои въпросът за условията, при които ще се отпускат тези грантове, допълни Златанова:
„Това е много важен въпрос, където пестеливите нетни платци също са изключително безкомпромисни. Те ще искат много сериозен мониторинг по въпросите на върховенството на закона“.
Експертът коментира, че не е ясно с какъв мандат от правителството премиерът Борисов е отишъл на Съвета. Тя подчерта, че той не се и отчита след заседанията му за това доколко е изпълнил мандата си и „докъде е отишъл“.
Относно разногласията Борисов – Рюте и коментарите от правителствената пресслужба, че такива няма:
„В държавите, които във вътрешен план имат въпроси и проблеми с върховенството на закона, е много често срещана тази защитна позиция. Например премиерът на Унгария съвсем гласно и пред камерите разкритикува г-н Рюте, че няма никакво основание да му се бърка във вътрешните работи… Холандия е била изключително последователна в настояванията си, в годините назад, че върховенството на закона е първата ценност, върху която се гради изобщо Европейският съюз. Не виждам никакъв начин в преговорите днес, и ако се проточат - и в следващите дни, господин Рюте да отстъпи от това си настояване, защото проблемите с върховенството на закона, за съжаление, в последните години не намаляват, а обхващат все повече и повече държави“.
За всичко, което се случва у нас, моментално се пише в чуждата преса. Отразен е абсолютно всеки корупционен скандал, включително последните, подчерта Златанова:
„Когато до името ти слагат „забъркан в корупционен скандал“ или до името на държавата ни слагат „най-бедната и корумпираната“, много е трудно да преговаряш за каквото и да било със своите партньори, за съжаление“.
Имиджът на страната ни „много трудно може да бъде поправен в годините напред“, коментира тя и заяви по отношение на кандидатстването на България за еврозоната, че:
„Господин Борисов няма история на успехи в преговорите с Брюксел“.
Златанова даде за пример преговорите за пакета „Мобилност“, а относно преговорите за влизането в ERM – II заяви:
„Не бяха добре проведени по простата причина, че в момента ние търпим всички задължения, изпълняваме задължения, но, така да се каже, позитивите и плюсовете ще дойдат, едва когато ние ефективно се присъединим към еврозоната и въведем еврото, което може да се отложи с 10 години… Всичко, което България получава като плюсове от членството си, се дължи повече на Европейската комисия и самия Брюксел, отколкото на нашето правителство, за съжаление“.
Златанова се надява резултат от преговорите в Европейския съвет за размера на средствата да има до края на деня. Според нея „пестеливите държави“ биха били доволни, ако размерът на грантовете бъде намален с 25%. След това ще продължат преговорите по условията.