Коментар на Юлиян Попов във "Фейсбук"
Не знам кой къде е расъл, къде из страната се е разхождал, с кого е ял и пил, но не мога да разбера масовия стрес от един порой псувни в частен разговор. Нито пък някой трябва да се шокира от това, че един политик мрази друг политик и изразява тази съвсем нормална омраза с обичайните си изразни средства.
Политиката е пълна с омраза, лична ненавист, подливане на вода и ножовете в гърба, които летят постоянно като ята скакалци. В българската политика, френската политика, американската политика, британската политика, навсякъде е така.
Що се отнася до псувните, в сръбския има повече, а и в английския. Руският е по-разслоен, по горните слоеве са много по-малко, по-надолу изобилстват. Та езикът в изтеклия разговор, поне мене не ме притеснява. Нито омразата към опонентите.
В разговора има няколко интересни неща, които ще пропусна. Едно нещо обаче е много тревожно. Очевидно някой има натрупана камара със записи, седи някъде и решава кога и какво да пусне.
Това е пряка и непосредствена заплаха за националната сигурност. Ако Радев имаше малко повече въображение, би свикал съвета за национална сигурност, а прокурорът би изоставил за малко внезапния си порив да бори битовата престъпност по села и паланки и би се концентрирал върху записите.
Това че не го правят е също много тревожен знак.