Утвърждаването независимостта на съдебната власт трябва да върви успоредно с налагането и спазването на професионалните стандарти. Това са основните изводи в окончателния доклад на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ за ефекта от изпълнението на проект „Усъвършенстване на работните процеси в съда”, финансиран от фондация „Америка за България” и осъществяван от Сдружение „Програма за развитие на съдебната система“.
То ще бъде представено на пресконференция на 7 октомври, неделя, от 12 часа, в Пресклуба на Българската телеграфна агенция. В нея ще участват Велислава Делчева – председател на Управителния съвет на ПРСС, Ленко Ленков – програмен директор „Гражданско общество" на фондация „Америка за България“, Боряна Димитрова – управляващ партньор на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ и Любомир Тодораков – изследовател-социални проучвания в агенцията.
Докладът се базира на количествени и качествени изследвания, осъществени в периода май – юни 2012 г. сред широката общественост, страни по дела, адвокати и съдии. Основните акценти са в две посоки. От една страна, това са обществените нагласи към ефективността, безпристрастността и прозрачността на правораздавателната система и произтичащите от тях последствия. От друга, анализът представя оценките и мненията на клиентите на съда и съдиите по въпроси касаещи съдебната реформа, качеството на предоставяните услуги и правораздаването в България.
Огласяване на данните от пълното проучване, както и провеждането на пресконференция са във важен момент за съдебната система – започва работата си новоизбраният Висш съдебен съвет и в обществото има очаквания за съдебни реформи.
В този контекст, посоките, в които гражданите виждат най-спешна нужда от намеса, стабилно повтарят (или са резултат от) всеобщо споделяните нагласи за главните слабости на българския съд: борба с корупцията; прозрачност; контрол върху работата на съдиите; персонализация на отговорността за несправящите се; ясни критерии при подбора на персонал.
Основните акценти съдиите поставят в съвсем други направления, подчертавайки по-скоро „обективни“, а не толкова „субективни“ фактори: подобряване на законодателството и нормативната база; внедряване на повече електронни услуги; подобряване на публичния образ на съда; подобряване на квалификацията на служителите и по-добра материално техническата база.