Висок е индексът на обществено напрежение за последното тримесечие на 2025 г.

Индексът на обществено напрежение отбелязва ръст за последното тримесечие на 2025 г. и достига стойност от 6,76.

Така той вече още по-стабилно стои във фазата „висок, трудно контролирани рискове“, съобщават от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“, които съвместно измерват индекса на всеки три месеца.

Неговата стойност за третото тримесечие на изминалата година беше 6,09.

Индексът на общественото напрежение приема стойности от 0 до 10, като, според скалата, от 0 до 3,99 индексът е нисък с напълно контролирани рискове, от 4 до 5,99 е среден с добре контролирани рискове, от 6 до 7,99 е висок с трудно контролирани рискове, а от 8 до 10 индексът много висок и ситуацията е почти неуправляваема.

Най-значимите събития, довели до пик на напрежението през последното тримесечие на 2025 г., са дискусиите и поведението на политическите сили около приемането на държавния бюджет, които предизвикаха големи протести. Оставката на правителството доведе до разреждане на напрежението, но рисковете остават, посочват анализаторите.

Периодът от октомври до декември 2025 г. се оказа наситен с много повече политически събития, довели до сериозни вълнения, отколкото икономически или битови такива или инциденти със сериозен резонанс. Последното тримесечие се характеризира със сравнително ниво на безработица, но започва да се усеща липса на работна ръка. Инфлацията постепенно се повишава, което дава своето негативно отражение. По данни от международни организации по корупция България е на дъното на класациите за целия ЕС. Разкритията в последните месеци на отиващото си правителство, както и опитите на управляващите да преразпределят средства, служи като натягащ напрежението индикатор, коментират анализаторите.

Престъпленията от общ характер на глава от населението не показват динамика, но това може да се дължи и на отказ от подаване на оплаквания (особено при високо недоверие в правителството и правоохранителните органи), пише още в съобщението.

Негативното отношение към парламента и правителството, традиционно с високи стойности, очаквано продължава да нараства през последния тримесечен период. За сметка на това положителните нагласи към президентската институция се увеличават. Трябва да се отчете, че изследването е проведено преди обявената оставка от Румен Радев, отбелязват от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“.

В очакванията на българите за публичното и личното благосъстояние отчетливо започват да се натрупват страхове и несигурност – вероятно и заради прехода от лев към евро. През последното тримесечие значително се повишават негативните оценки и очаквания по отношение на общото благосъстояние на страната, предава БТА. Регистрира се и рязко повишаване на безпокойството по отношение на личните финанси. Остава устойчива и доминиращата тревожност за ръст на цените, се посочва в съобщението.

Сравнително големият за периода брой протести и участващи в тях, при това в цялата страна, е съпроводен с много дискусии в социалните мрежи и медиите, изразяващи негативизъм. Налице е отчетлив ръст на негативните публикации – както в абсолютна стойност, така и като дял и като достигната аудитория. Преобладаващите теми в публичното пространство, формиращи степента на напрежение, са свързани с параметрите на предложения от правителството в оставка бюджет за 2026 г., недоволството към представители на управляващото мнозинство, обилно гарнирано с обидни епитети, протестите, проблемите със свободата на словото и други. На този фон някои битови трудности около въвеждането на еврото не излизат на повърхността, посочват анализаторите.

През септември Центърът за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ започнаха инициатива за измерване на индекса на общественото напрежение на всеки три месеца в партньорство с платформата „Сенсика“, съобщиха инициаторите.