11 август 1882 г. Ражда се Кимон Георгиев - Август 2020

На 11 август 1882 г. в Пазарджик се ражда момче. В ранните си години, то е известно сред приятелчетата си като Гърка. Няколко десетилетия по-късно става един от ключовите политици в България.

Участник в три преврата. Спасител на Царство България. Гробокопач на парламентарната демокрация. Това са само част от оценките за личността на Кимон Георгиев.

Той се ражда на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Син е на скромен държавен чиновник и майка - гъркиня, поради което получава и прякора Гърка. Завършва Военното училище в София през 1902 г. Расте във военната йерархия и по време на Балканската война е капитан и командир на рота в трети резервен полк. В Първата световна война е командир на дружина в 27 пехотен полк. През 1916 г. е ранен в окото на фронтовата линия, където се проявява като храбър офицер.

Лепнато му е още едно нелицеприятно прозвище "Кьоркимон".

В началото на 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и член на централното му ръководство, а на 3 декември 1920 г. е уволнен от армията като подполковник. Но Кимон Георгиев продължава да расте във военната йерархия, като след 9 септември 1944 г. - на 1 ноември 1944 г. е вече ген.-майор, а на 16 октомври 1946 г. става и ген.-полковник от запаса (резерва), припомня Борислав Гърдев от сайта Литернет.

Както и следва да се очаква, кадровият военен Георгиев не одобрява земеделските експерименти и е за силна надпартийна власт. Той дейно участва в създаването на Народния сговор на 15 март 1922 г., както и в блестящо проведения деветоюнски преврат срещу Стамболийски през 1923 г.

Като един от лидерите на Демократическия сговор е депутат в 21-то и 22-то ОНС (1923-1931) и е дори транспортен министър в първия кабинет на Ляпчев от 4 януари 1926 до 3 март 1928 г. Чел съм негови парламентарни речи от този период, вкл. и тази по оставката му, и мога да се съглася с казаното от Стефан Груев в "Корона от тръни", че "Кимон беше добър оратор и по-представителен пред публика", като, за разлика от Дамян Велчев "владееше себе си и чувствата си" и "беше строг и взискателен с подчинените си". Запомнил съм и декларацията на новото ОФ правителство от 9 септември 1944 г., която той чете с треперещ от вълнение писклив глас и която Георги Ламбрев пускаше всяка година на "забележителната дата" в рубриката си "България - дела и документи" по БНР.

Оженил се късно за по-млада жена от заможна фамилия, Кимон Георгиев е образцов баща и съпруг.

Към 1927 г. вече му е тясно в Демократическия сговор, затова с Димо Казасов се насочват към създаването на Политическия кръг "Звено" на 27 юни 1927 г., с печатен орган сп. "Звено" (1 януари 1928-20 май 1934), клонящ към лявото крило на Военния съюз. Той търпеливо дочаква своя звезден час, дошъл на 19 май 1934 г., когато, изпреварвайки цар Борис III, Александър Цанков и Никола Мушанов, заграбва властта, ставайки премиер и полагайки основите на авторитарното управление у нас.

Кимон Георгиев е министър-председател до 22 януари 1935 г., но е и външен министър до 23 май 1934 г., министър на правосъдието до 22 януари 1935 г. и дори за няколко часа до появата на ген. Пенчо Златев е и ръководител на военното ведомство!

Новият кабинет упорито и методично работи за създаване на елитарна държавно - политическа система, клоняща повече към Мусолини, отколкото към Хитлер.

Разтурено е 23-то ОНС, забранени са основните политически партии,

създава се общ синдикат и общ работодателски съюз, законодателства се с наредби - закони (практиката ще продължи и веднага след 9 септември 1944 г.), на базата на превратното тълкувание на чл. 47 от Конституцията, ликвидира се ВМРО, тръгва се към открит конфликт с монарха по пътя на ефимерната утопия за създаване на силна република. Цензурата и преследването на политическите противници - вкл. комунисти (откриването на печатницата "Никола Кофарджиев") и земеделци, са дори по-жестоки и сурови, отколкото при сговористката власт. И същевременно, независимо от изолацията, в която изпада, правителството прави ново териториално деление на страната - създаването на областите е негова идея, и установява дипломатически отношения със СССР на 23 юли 1934 г.

Още оттогава съществуват съмнения, че премиерът е завербуван от съветското и югославското разузнаване. Опитът за нормализиране на отношенията с Югославия са минирани от марсилския атентат на 9 октомври 1934 г., при който човекът на Иван Михайлов Владо Черноземски ликвидира кървавия сатрап крал Александър. По-късно Ванче Михайлов ще смята, че именно този акт сваля Кимон Георгиев от власт, въпреки че истината е доста по-тривиална.

Цар Борис III умело използва противоречията във Военния съюз,

залагайки на десницата около ген. Пенчо Златев и така се стига до нов преврат на 22 януари 1935 г., когато Кимон Георгиев е свален, а звенарите свиват знамената за по-честити времена.
Ако и да е на власт само 8 месеца, Кимон Георгиев полага основите на авторитарното управление у нас. Той ликвидира фундамента на родната парламентарно - демократична система и ако беше успял да отстрани и монарха от власт, щяхме да учим в учебниците по история, че сме били на прага на социалистическото ни развитие. Защото комунистите, завземайки властта през 1944 г. - при това в тесен съюз именно със "Звено", правят точно това - ликвидират монархическия институт, забраняват конкурентните си партии от левия политически спектър и дооформят диктаторския характер на режима, чиито основи полага на 19 май 1934 г. именно Кимон Георгиев.

Заради откритото си несъгласие с новите властници около ген. Златев Кимон Георгиев е заточен на остров Света Анастасия, заедно с Александър Цанков, между 1-9 април 1935 г., инцидент, умело използван от царя за отстраняване от власт на неуспелия автократор Пенчо Златев на 21 април 1935 г. Любопитен щрих от взаимоотношенията им е фактът, че Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 г., без да бъде репресиран от стария си противник Кимон Георгиев!...

Именно през 1935 г. настъпва сериозната еволюция у българския държавник.

Той окончателно се насочва към сътрудничество с БЗНС "Пладне", а през 1936 г. вече търси и единодействие с БКП, за да го видим като кандидат-депутат "народофронтовец" на изборите на 27 март 1938 г.

През 40-те години Кимон Георгиев е все така смел, решителен и пресметлив. На 1 ноември 1940 г. подписва писмо до премиера Филов, обявявайки се против гласувания Закон за защита на нацията, след 3 години е вече член на НК на ОФ, създаден на 17 юли 1942 г., а на 7 август 1944 г., заедно с 12 дейци на буржоазната опозиция подписва декларация до правителството и регентите с искане за коренна промяна във външната ни политика, излизане от войната, сближаване със СССР и създаване на ново правителство.

Ще мине малко повече от месец и желанието на Кимон Георгиев ще се осъществи - с помощта на Червената армия от 9 септември 1944 г. именно той ще бъде новият премиер на България, за втори път в своята политическа кариера. До 22 ноември 1946 г., когато сдава поста на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров, Кимон Георгиев ще е министър-председател, министър без портфейл и военен министър, след оставката на Дамян Велчев на 25 септември 1946 г., когато заради конфликт с комунистите е свален от власт и пратен на заслужен отдих като пълномощен министър в Швейцария. В периода 22 ноември 1946 г.-17 март 1962 г. Кимон Георгиев е последователно подпредседател на МС и външен министър, министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство, председател на Комитета по строителство и архитектура с ранг на министър. Едновременно с това е депутат без прекъсване от 1945 до 1969 г. и член на президиума на Народното събрание - т.е. негов зам.-председател от 15 март 1962 до смъртта си на 28 септември 1969 г.

Забележителна и необичайна кариера на ОФ властник,

на която би завидял всеки!

Едновременно с това Кимон Георгиев, който е и масон с висока степен, възстановява Народния съюз "Звено" на 1 октомври 1944 г., на чийто изпълком веднага е избран за председател, какъвто остава до закриването на съюза и вливането му в ОФ на 19 февруари 1949 г.

Като премиер Кимон Георгиев сключва примирието с антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 г., а по-късно участва и в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 г., с който успява да спаси българския характер на Южна Добруджа и да не предаде Родопите на Гърция.

Същевременно на 3 октомври 1944 г. е обнародвана Наредбата закон за съденето на виновниците, въвлекли страната във Втората световна война като съюзник на Германия, съгласно правителствената програма от 17 септември, в резултат на което на 1 февруари 1945 г. са разстреляни най-изтъкнатите представители на българската буржоазна класа и мисъл, създават се първите концлагери, а през първите три месеца на организирано беззаконие на новата власт изчезват безследно около 26 000 души.

На 2 юли 1946 г. 26. ОНС предвидливо гласува закон за ръководството и контрол върху армията от страна на БКП, от 7 юни 1946 г. се пристъпва към създаване на македонска нация у нас по заповед на Сталин, а на 8 септември 1946 г. правителството на Кимон Георгиев провежда и т.нар. референдум, с който страната е обявена за република - народна тя ще стане с Димитровската конституция от 4 декември 1947 г.

На 27 октомври 1946 г. се провеждат и оспорваните избори за 6-то ВНС, спечелени с насилия и манипулации от ОФ.

Време е Кимон Георгиев да се съсредоточи около мирните преговори като външен министър (до 11 декември 1947 г.) и да предаде властта на Георги Димитров. Кимон Георгиев ще е негов заместник, такъв ще бъде и при Васил Коларов до 20 януари 1950 г., а министър на електрификацията, мелиорацията и водното стопанство е от 11 декември 1947 до 16 март 1959 г. в кабинетите на Димитров, Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, като председател на комитета по строителство и архитектура в кабинета на Антон Югов е от 16 март 1959 до 25 декември 1959 г. Георгиев е отново вицепремиер от 25 декември 1959 до 17 март 1962 г.

През 50-те години на миналия век с името му се свързва с Баташкия водносилов път, каскадата "Белмекен - Сестримо", язовирите "Искър" и "Студен кладенец".

Неговият подпис като вицепремиер полага основите и на атомната енергетика у нас!

Сложната и своеобразна еволюция на този политик наистина няма аналог у нас, но и българският Талейран най-накрая си намира майстора в лицето на Тодор Живков. Освобождаването му от МС предшества, но е и свързано с възхода на Живков към еднолична власт. След като правешкият хитрец отстранява Антон Югов от ЦК на БКП на 4 ноември и от МС на 27 ноември 1962 г., за Кимон Георгиев остава синекурата на зам.-председател на бутафорното Народно събрание, съответно на Фердинанд Козовски и Сава Гановски, което по комунистическо време с умиление наричахме "долината на умрелите слонове".

Кимон Георгиев става два пъти "Герой на социалистическия труд" за кръглите си годишнини през 1962 и 1967 г. Нещо повече, дори доживява 25-годишнината на делото на своя живот - деветосептемврийския преврат от 1944 г., след което, вероятно удовлетворен от постигнатото, умира на 28 септември 1969 г. на 87 години.

Кимон Георгиев има определени заслуги към страната в частност при нейното умиротворяване през 1923 и 1934-1935 г., за сключения Парижки мирен договор, както и при електрификацията и граденето на водните каскади и полагането на основите на атомната енергетика, в определени мигове е бил готов и на жестове, които трудно се свързват със суровата му натура, като спасяване живота на Дамян Велчев и Пенчо Златев или помощта, която оказва на вдовицата на Райко Алексиев - Весела, да свърже съдбата си с тази на все още популярния през лятото на 1946 депутат - земеделец Петър Коев.