Бизнесът настоява за замразяване на минималната работна заплата през следващата година – става въпрос за 40 лв. По план минималното заплащане трябва да стане 650 лв. от началото на следващата година. Аргументите на работодателите са: криза, безработица, намаляване на производителността.
Пред БНР Ваня Григорова, икономист и представител на КТ „Подкрепа“, коментира, че искането за това е на Асоциацията на индустриалния капитал в България и няма позиция на всички работодателски организации.
„Но по отношение на производителността на труда на 4 септември, преди няколко дни, бяха публикувани последните данни на НСИ, където се казва, че производителността на едно заето лице всъщност се увеличава. Така че в сравнение с първото тримесечие на тази година имаме ръст с около 2 лв. на отработен час по отношение на създаденото в българската икономика“, подчерта Григорова в предаването „12+3“.
И уточни, че когато говорим за производителност на труда би трябвало да проследим колко е добавената стойност от работата на един човек, а не колко е създадено общо в икономиката:
„Причината за разликата в двата показателя е, че реално имаме намаление на броя на заетите, поради което произведеното на човек става повече, отколкото е било в началото на годината“.
Според нея кризата и безработицата не са аргумент в посока замразяване на работната заплата, особено на минималната:
„Да, има увеличение на безработицата, но всъщност проблем на бизнеса изобщо не е минималната работна заплата. И това ще го каже почти всеки работодател, с когото се говори лице в лице, а не през работодателските организации…Темата за минималната работна заплата е несъществена, защото тя всъщност е изключително ниска, не се доближава дори до производителността на труда в страната“, каза Ваня Григорова.
Според нея работодателите всъщност са притеснени, че, ако се вдигне минималната работна заплата, те трябва да увеличат и другите заплати.
Работодателите настояват работниците да поемат тежестта от кризата, отбеляза още Ваня Григорова.