Акад. Антон Дончев, който тази година навърши 90 г., и днес продължава да се вълнува от всичко, което се случва с родината му. Но споделя, че иска по-често да чува думите "чест" и "достойнство".
"Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България - българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно... Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва", сподели той пред bTV.
Именно рожденият му ден стана повод и за първи път на едно място да бъдат събрани всички български и чуждестранни издания на творбите му, както и ръкописът на вечния роман "Време разделно".
Антон Дончев започва да пише стихове още в детска възраст, но публикува първата си книга едва на 25 години. За първи път обаче той вижда книгите си, във всички издания, на едно място на своя юбилей.
"Както и се надявах, някои издания не съм ги виждал. Специално изданията на чужди езици - всяко издание е било за мен врата към една държава и за щастие една държава, населена с приятели. Благодарен съм на книгите си, защото чрез тях се запознах с чудесни хора, които иначе нямаше да срещна", казва Антон Дончев. Литературата е тази, която го отвежда по целия свят.
"Един пример е Финландия - преведе ме посланикът на Финландия в България. Станахме приятели, два пъти ходих там. Япония също. Японският ми преводач - два пъти издателството го праща да види обстановката, да види Родопите. Самият аз ходих в Япония. Ако не бях написал тези книги, нямаше да мога да посетя тези прекрасни страни", обясни писателят.
След повече от половин век активна кариера, която го отвежда до най-високите етажи на литературата, той продължава да пази спомените за отминалите години.
"За съжаление спомените са прекалено много и даже аз се мъча да ги подредя през годините, защото просто съм живял в три свята, които много се различаваха помежду си. Първо съм живял в Царска България, а на 9 септември бях на 14 години. След това на 60 години започна т.н. Преход. Трябва да ви кажа, че бяха различни времена, заредени с различна енергия. И не съжалявам за нищо, но много малко мъдрост имаше в това, което се случи с България", споделя Антон Дончев, писател.