Всеки втори журналист (52%) вижда ограничения върху свободата на словото от приложените мерки по време на извънредното положение, обявено през март 2020 г. Пандемията силно ограничава свободата на словото, смятат 16,3%, а за малко над 14,4% тя е засилила автоцензурата. Ограниченията не са се отразили само на 22,3% от участниците в анкетата.
Това показва проучване за свободата на словото в страната, разпространено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Проучването е с национален обхват. Не е представително. Данните се набират чрез онлайн анкета, която се попълва доброволно (3 май - 10 юни 2020 г.).
Медийната среда в България през 2020 г. може да се опише като ,,развитие в застой". Почти всеки втори български журналист дава оценки ,,лоша" и "много лоша", а ,,отлична" - едва 3%.
През 2020 г. се регистрира сериозно увеличаване на културата на натиска.
Ако през 2017 г. за "културата на натиска" надделяват отрицателните отговори: 52.5% казват, че не са били обект на неправомерен натиск заради работата си, а другата графа е отбелязана от 47.5%. Три години след това показателите се обръщат - 53% отговарят с ,,да" срещу 47% с ,,не", показват данните от запитването.
Външният натиск от политически лица върху медиите е сравнително двойно по-голям от другите центрове на влияние върху медийното съдържание - икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции. Автоцензурата и самоограниченията, които си налагат журналистите в ежедневната си работа, са се превърнали в тревожна, неписана норма. "А в извънредни ситуации и периоди на несигурност те стават още по-видими", гласи анализът.
Увеличава се надеждата към алтернативните форми на журналистика (медии, които предлагат различен и по-задълбочен прочит на събитията, търсят независимо финансиране от дарения и месечни такси на потребители и т.н.). А регионалните медии са вече ,,застрашен вид".
Централизацията на медийната среда в София вече се е превърнала в устойчива тенденция, показва анкетата. Ако през 2015 г. двама от трима бяха посочили, че работят в столицата, през 2017 г. те са трима от четирима, или 76.3%. През 2020 г. резултатите се приближават до тези преди три години. Близо 70% са посочили, че работят в София, 25,7% в друг областен град (в сравнение с 2017 г. те са малко над 17%).
Мнозина - 75,7% от участниците са отбелязали, че работят в национална медия, а в регионална - 15,8%. Едва 3% заявяват, че са кореспонденти на национална медия, а 5,4% на международна медия в България.
Включените два нови индикатора в изследването на АЕЖ-България са за отношението на държавни и общински институции към критичната журналистика и ефектите на коронавирусната пандемия върху медиите и работната среда в редакциите.
Над 80% от анкетираните журналисти са били обект на пренебрежително отношение ,,често" или ,,понякога".
Пандемията от коронавируса се е отразила не само върху финансовото състояние на медиите, но се е наложила промяна в режима на работа на журналистите, има случаи на свръхнатоварване.
Все повече намаляват журналистите с журналистическо образование. Ако през 2017 г. 46% от анкетираните посочват, че са завършили журналистика, то три години по-късно те са 40,6%, а тези, които имат образование по ресорната специализация, увеличават своето присъствие в анкетата до 39,6%.
Въпросите, свързани с редакционната мобилност - честата смяна на работното място, годините професионален опит и задържане в журналистическата професия, са индикатор за стабилността на трудовата среда в медиите (заплащане, трудово-правни отношения...). Проблемите в медийната среда, орязване на щатни места, увеличаването на натовареността в редакциите, отливът на рекламни приходи и намаляване на заплащането, западащите професионални стандарти - всички тези фактори принуждават журналисти с опит да търсят друга професионална изява в пиара или извън сферата на публичните комуникации, гласи анализът.
Остава висок процентът на журналистите, които към момента на проучването са работили в три и повече от три медии. Изследването през 2015 г. също регистрира тенденцията в журналистическата професия да се сменят три и повече редакции за период от 10 години. Ако през 2017 г. тази група формира мнозинство (71,7%), то през 2020 г. това присъствие се запазва.
Нестабилността на медийния пазар и надигащата се световна икономическа криза, ефектите от коронавирусната пандемия дават отражение и върху заплащането на журналистите, гласи анализът.
Ако преди три години най-голяма група от отговори събираше отговорът: ,,Няма промяна в нивото на доходите на журналистите" (36,9%), а оптимистичните нагласи: ,,Доходите по-скоро се повишиха", достигнаха 21,1%, то през 2020 г. картината е в далеч по-минорни тоналности.
Промяна се наблюдава и в трудово-правния статус. През 2017 г. 52,5% са заявили, че работят на трудов договор. Три години по-късно те са 45,5%. Има леко покачване на броя на журналистите, които работят на срочен трудов договор (3% през 2017 - 4% през 2020 г.), както и тези, които работят на хонорар, а работодателят им не ги осигурява по никакъв начин (9,1% през 2017 г. - 10,4% през 2020 г.). Броят на трудещите се на граждански договор остава почти непроменен - 20,8%.
Най-голямата възрастова група участници в анкетата е на възраст между 30-40 години (32,2%), следвана от 40-50-годишните (24,3%). Поравно - 17,8%, са разпределени респондентите до 30 г. и над 60 г. По традиция жените са повече от мъжете - 54,4% към 45,5%.
Мнозинството от респондентите - над 75%, имат висше образование, като 53% имат и завършена магистратура. Докторска степен са посочили 8,9%, а средно и полувисше образование са посочили съответно 3% и 5% от анкетираните. Близо 70% от респондентите работят в медиите повече от 10 години, а един на четирима е с утвърден опит между 2 и 10 години.