На 10 ноември 2020 г. трябва да е приключил Стратегическият преглед на отбраната. В очакване сме правителството да предложи на парламента новата Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. (Програма 2032). Този стратегически документ (подобно на Бялата книга от 2010 г. и приетата през 2015 г. Програма 2020) ще постави рамката, в която ще се изграждат българските въоръжени сили до 2032 г.
Очакваме и общественото обсъждане на резултатите от Стратегическия преглед на отбраната.
Оценката на Атлантическия съвет за работата на Министерството на отбраната и за проекта на новата Програма 2032 ще се основава главно на следните критерии:
1. Съгласувани ли са критериите и методологията на Стратегическия преглед на отбраната с НАТО и с наши ключови съюзници? Къде в резултатите от Прегледа е направена връзката с протичащия в НАТО процес на преосмисляне, който ще зададе новата дългосрочна визия за Алианса към 2030 г.? Дали и как е ползван опитът на съюзниците ни при провеждане на стратегически прегледи?
2. Как и доколко бяха отчетени поуките от предишните стратегически прегледи и има ли анализ на изпълнението на сегашната Програма 2020, за да има непрекъснатост и приемственост към Програма 2032?
3. Доколко Стратегическият преглед на отбраната е интегриран в контекста на националния Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност? Как е осигурен и как ще продължава да функционира междуведомственият фактор в процеса? Как са организирани връзките и взаимодействието на Министерството на отбраната с другите ведомства с отношение и отговорности към националната сигурност?
4. Адекватна ли е оценката на рисковете и заплахите на средата на сигурност? Отчетени ли са хибридните заплахи и нарушения баланс на силите в Черно море в полза на Русия?
5. Планираните за изграждане до 2032 г. способности на въоръжените сили отговарят ли на рисковете и заплахите? Какво ще градим - способности за най-вероятните бъдещи предизвикателства или за онези, които са ни лесни, защото сме свикнали с тях от миналото?
6. Каква роля и принос предвижда Прегледа за България в НАТО – по-разширена, по-задълбочена и по-интензивна и проактивна или каквато е била преобладаващата досега?
a. Каква роля предвижда прегледът за България в изграждането на адаптираното предно присъствие на Алианса в Черноморския регион?
b. Предвижда ли прегледът многонационални формирования на НАТО у нас и наше участие в такива формирования в други страни от Алианса?
c. Съвместно изграждане на способности с други съюзници от НАТО? Участие в подобни проекти на ЕС (напр. PESCO)?
7. Предвижда ли Прегледът интензивно стратегическото партньорство със САЩ в отбраната и реализиране на наскоро заявените, но все пак необвързващи, намерения от подписаната десетгодишна пътна карта? Особено що се отнася до сътрудничеството и подкрепа от страна на САЩ за изграждане на отбранителни способности и за подобряване на институционалния капацитет на отбраната и особено този на стратегическо ниво на командване и управление?
8. Финансово реалистични ли са плановете? Ясно ли е колко ще ни струват тези способностите в пълния им обем – най-грубо обобщено като „закупуване плюс поддръжка, плюс тренировки и учения“?
9. Освен трите големи проекта за превъоръжаване и модернизация към момента, какви други проекти са предвидени до 2032 г.? Кога ще имаме цяла ескадрила F-16, а не половин? Кога Българската армия ще има нови трикоординатни радари и системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, нови щурмови хеликоптери, подводници, противотанкови управляеми ракети и др.?
10. Какви са разчетите за освобождаване от старата съветска техника и за прекъсване на порочната зависимост от Русия при ремонта и поддръжката на старата техника? Кога най-накрая изтребителите МиГ-29 ще бъдат свалени от въоръжение? И колко средства са предвидени за ремонти и поддържане на летателната годност на МиГ-29, плюс разходите за тяхното използване?
11. На какви бюджетни прогнози са базирани финансовите разчети до 2032 г.? Как е взета предвид кризата от пандемията и нейното отражение върху бюджета в този период? Само тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите няма как да бъде достатъчен фактор в днешната среда. Има ли дългосрочна финансова прогноза до 2032 г., кой я е изготвил и какви са нейните предвиждания по години?
12. Какъв е предвиденият бюджет за отбрана до 2032 г. като процент от БВП. Дали, как и кога е предвидено надхвърляне на 2% от БВП? Какви са мотивите за направения избор?
13. Как в периода до 2032 г. се разпределя бюджета за отбрана по трите категории разходи – за личен състав, за текуща издръжка и за инвестиции. Какъв е процентът на инвестициите, тоест за придобиване на ново въоръжение и техника? Спазен ли е ангажиментът от срещата на НАТО в Уелс те да бъдат поне 20% от бюджета за отбрана? Разходите за текуща издръжка, включително и за бойна подготовка, гарантират ли постигането и поддържането на нужната индивидуална натренираност на всеки и бойна сглобеност на формированията? Защото боеготовната армия се гради не само с осигуряване на пари за личен състав и за модерно оръжие, но и с постоянна и непрекъсната подготовка и тренировки.
14. На какви демографски разчети е базирана предвижданата численост на въоръжените сили? Колко военнослужещи на 1000 души българско население ще имаме на активна служба година по-година до 2032 г.? Поносим ли ще бъде за националната икономика процентът на военнослужещите като дял от работната сила в страната? Правени ли са сравнения с останалите държави от НАТО и ЕС? Къде например е България към 2020, 2026 и 2032 г. по брой военнослужещи на 1000 души население в сравнение със страните от НАТО, които имаме за пример за подражание? Същото важи и за показателя работна сила.
15. Резервът на въоръжените сили – каква е неговата оперативна адекватност (смисленост), численост и планове за окомплектоването му по години?
16. Освен доброволния резерв, предвижда ли се периодично мобилизиране на запасни в мирно време? Каква е оперативно-професионалната аргументация за това в съвременната високо-технологична война?
17. Какви са плановете за попълване на вакантните места и какви са мерките за повишаване и поддържане на мотивацията на военнослужещите? Кадрово развитие, кариерен модел, заплащане и стимули и т.н.
18. Система за командване и управление – развитие към бъдещето или към миналото? Каква ще бъде ролята на началника на отбраната и на Щаба на отбраната – свръхцентрализация, микромениджмънт и колективна отговорност, или делегиране на възможно най-ниското ниво и изискване на максимален професионализъм от всеки с носене на персонална отговорност?
19. Оптимизиране на функционалната организация на интегрираното Министерство на отбраната? Правен ли е функционален анализ, или този процес ще продължи да е подвластен на краткосрочни партийно-политически цели, с ремонти и кръпки в устройствения правилник на Министерството на отбраната, средно на всеки 6 месеца, както досега?
Това са само част от въпросите, които съставляват нашата матрица, която ще попълваме с индикатори, които ще оформят оценката на Стратегическия преглед на отбраната. Оценка ще има по всеки един от тях.
Всеки такъв преглед разглеждаме като възможност - първо за отскачане и придвижване напред. Но възможността затова се нарича така, защото сама по себе си тя не дава гаранции, че ще бъде уловена и използвана пълноценно.
Дали Министерството на отбраната ще съумее да използва тази възможност, или ще трябва да правим отново Стратегически преглед на отбраната, предстои да разберем скоро. Разбира се, за всяка такава пропусната възможност плащат въоръжените сили и обществото, а не политиците и генералите.
А нашият дълг е да останем бдителни, да посочваме проблемите и да предлагаме решения.