Коментар на Николай Слатински във "Фейсбук"
Няма сила, която да накара властта да си отвори очите за реалното положение на нещата.
Трите единствено достоверни критерии, които ни показват реалното състояние на нещата говорят, че бедата е все още тук и дори става още по-голяма, макар че броят на направените PCR тестове пада, а оттук падат и бодро рапортуваните числа за новите официално заразени с вируса.
Първо, това е много високият процент на позитивните тестове спрямо всички тестове – той се движи около 40%.
Второ, това е броят на починалите от (с) вируса – те продължават да нарастват с по над 150 души на денонощие, което означава 1000 души на седмица.
Трето, това е броят на заразените медицински работници – те продължават да нарастват с по над 180 души на денонощие, което означава 1250 души на седмица.
Аз не споделям изводите на иначе много обективно и точно досега описващите ситуацията математици.
Разбирам, че и те желаят да кажат най-сетне нещо оптимистично, но няма как сбор от неверни данни да води до верни твърдения. Единственото, което може да се случи е тенденцията за намаляване на официално установяваните нови заразени да тласне властта към прибързани отслабвания на мерките, равносилно на истински бич на пандемията в началото на следващата година.
Ето и три факта от последното денонощие.
Първо, мой познат има нужда поради развитието на болестта от вируса да влезе в болница. Казали са му – недей, едно, че там няма с какво да ти помогнат; второ, ще ти отговорят, че нямат легла.
Болниците в страната са достигнали максимума си за реално обезпечени с медицински персонал места (общо за страната те са едва 7000) и е масова практика да се пазят по няколко места за специални случаи – близки, роднини и приятели; влиятелни или известни хора (забелязвате ли, че разни футболни босове нямат проблем да бъдат приети в елитни болници).
Второ, друг мой познат се нуждае от лекарство поради развитие на болестта от вируса. Казали му, че не само в болницата, в целия град няма. Обадил се на приятели в няколко града – няма! Няма! Нищо, че премиер и министър постоянно обясняват, че недостиг на лекарства няма. Има и то остър недостиг. Има! Има животозастрашаващ недостиг.
Трето, трети мой познат е много зле в интензивното отделение. Роднините му в паника. Молят да им помогна с контакти в тази болница, готови са да платят каквото и колкото трябва. Със съответния отговорен лекар сме в добри отношения. Той ми казва първо – да дадат парите на Дядо Господ, защото всичко в неговите ръце, ние правим максималното – с тези все още здрави лекари, с тези оскъдни лекарства, с тази износена апаратура, с тези 1-2 лелки, които за никакви пари сменят подлоги.
Нима нищо не може да се направи? – питам. Може. Това е да намерят връзки и да преместят болния в по-елитна болница. Да го лекуват не като простосмъртен, защото той е просто смъртен, а като ВИП.
За ВИП-овете винаги има най-добрите лекари, има най-съвременната апаратура, има най-съвременните лекарства, има най-модерните условия.