Вкара ли си България автогол с решението да стопира преговорите за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС? Този въпрос започва все повече да тегне над бъдещите отношения между страната ни и Брюксел. Споровете между София и Скопие са все така неразбираеми за ЕС, а недоволството в блока заради решението да се блокира започването на един от най-важните приоритети на съюза се засилва. Поредна обширна статия по темата бе публикувана в авторитетното издание ”Politico”.
Ето и статията:
След продължаващо 15 години чувство на безизходица, Република Северна Македония най-сетне получи зелена светлина от Европа за започването на преговори за присъединяване към блока. Но на следващото “кръстовище” светлината бе червена.
Преговорите отнемат години и се съсредоточават върху всевъзможни важни въпроси за готовността на страната да се присъедини към ЕС. България стопира началото на тези разговори с искания които повдигат доста различен въпрос: Какво е езикът?
Според София езикът, който се говори в РСМ, не е самостоятелен, ,а по-скоро диалект на българския. Скопие отрича това и отказва да приеме исканията на България да приеме тези твърдения преди преговорите за членство да започнат.
Решението на София да блокира преговорите раздразни дипломатите от европейските страни заради двустранния диспут. Той пречи на Брюксел да започне нещо, за което са дали съгласие всички държави-членки. Това нарушава един стратегически приоритет - разширяване влиянието на ЕС на Балканите, където сили като Турция, Русия и Китай са доста активни.
Но въпреки всичко това не е и капка от гнева, който решението на България предизвика в Република Северна Македония.
"Ако на една държава ѝ се налага да избира между собствената си идентичност и членство в ЕС, има нещо нередно в броя на опциите. Кои сме ние си е наша работа. Това е въпрос на хората в Македония. Мислим, че това по никакъв начин не бива да е проблем или условие за бъдещето на Европа", заяви пред "Politico" Никола Димитров, вицепремиер на РСМ.
Като много други и той вижда диспутът като въпрос за националната идентичност.
"Залогът е и за ЕС. Решението за започване на преговори за членство беше безусловно. Начинът, по който Европа се справя с това, ще изпрати послание до целия регион относно достоверността на процеса", допълва още Димитров.
За Република Северна Македония решението на България е ритник в стомаха. Страната е един от най-настойчивите кандидати за членство и съвсем наскоро преодоля друга спънка по пътя си към ЕС, който отново се отнасяше до идентичността.
През 2019 г. страната смени името си, за да разреши дългогодишен спор с Гърция. Тогава Атина отмени ветото си за присъединяването на Скопие към НАТО и ЕС.
“Лингвистичен инженеринг”
Всички 27 страни членки, в това число и България, се съгласиха да започнат преговори за присъединяване с Република Северна Македония и Албания и то без условия.
Но България изпрати меморандум до останалите 26 страни, в който настоя че ЕС трябва да има предвид, че официалният език в РСМ може да се смята единствено като писмен диалект на българския език. Външният министър на страната Екатерина Захариева посочи още, че Скопие не изпълнява договора за добросъседство, сключен през 2017 г. между двете страни и РСМ води враждебни политики на омраза спрямо България.
“Никой не оспорва тяхното право да се самоопределят и да наричат езика си както искат. Но не можем да се съгласим, че това право се основава на омраза и отричане на България", посочи тя в интервю пред частната телевизия bTV миналия месец.
Регионът бе под управление на България в продължение на няколко различни периода от историята до 1940 г., когато става част от Югославия. Някои български националисти така и не превъзмогват това. И без това затрудненото правителство на премиера Бойко Борисов дълго време бе радетел за присъединяването на РСМ към ЕС, но рязко промени тона си, за да успокои малката националистическа партия ВМРО, която е част от управляващата коалиция.
В резултат на това в българския меморандум има тежки исторически твърдения. Наред с други твърдения, в него се посочва, че македонската идентичност е изкуствено създадена от комунистическото югославско правителство и тъй като комунизмът е победен в Европа, той не трябва да се внася в ЕС от РСМ.
“Процесите по разширяване не трябва да легитимират етнически и лингвистичен инженеринг, който е бил част от авторитарни режими”, пише в меморандума.
Език срещу диалект
Когато Македония беше република в социалистическа Югославия, на нейните лидери беше позволено да определят собствената си идентичност, което включва стандартизиране на езика. Българският и македонският език остават взаимно разбираеми, но това е случаят с много славянски езици, говорени в страни, които граничат помежду си.
Петър Тодоров, македонски историк, смята, че страната му се наказва заради това, че е сравнително млада нация. Според него е абсурдно държава да се третира по различен начин, само защото нейните предци са се отделили от българската идентичност.
“Създаването на македонската идентичност не е различна от формирането на идентичността в държавите по целия свят.
Да се каже, че етническата идентичност на Македония е създадена само с политически указ през 1945 г., няма никакви основания в съвременната наука”, посочва той.
По-голямата част от съвременните нации в Европа са кодифицирали писмения си език през 19 и 20 век. Нещо повече - нито “езикът”, нито “диалектът” са ясно дефинирани категории и е малко вероятно диспутът да бъде разрешен от лингвистите.
Нервите се опъват
Този месец трябваше да се проведе първата конференция между държавите-членки и РСМ. Но изглежда това няма да се случи. Българските претенции относно македонската идентичност могат да предизвикат националистически настроения и от другата страна на границата.
Превод и редакция: frognews.bg