Народният представител от коалицията "Демократична България" Иво Мирчев представи "притеснителни данни" относно изпълнението на държавния бюджет за 2021 г. и състоянието на фискалния резерв. Мирчев обвини правителството на Бойко Борисов в купуване на предизборен комфорт с по-високи заплати и издръжка на администрацията и насочване на капиталовите разходи и трансфери към общините за усвояване от дежурните партийни фирми, пълнещи чекмеджетата на премиера в оставка.
Ето какво отбеляза той, позовавайки се на последни официални отчетни данни на Министерство на финансите към края на февруари:
По отчетни данни на МФ към 28 февруари държавният бюджет регистрира касов дефицит в размер на 412 млн. лв., като за същия период на миналата година държавният бюджет е отчел излишък в размер за 970 млн. лв. Спрямо миналата година имаме влошаване на фискалната позиция с общо 1.38 млрд. лв. - абсолютен рекорд за последните години.
На какво се дължи това влошаване:
На по-ниски данъчни приходи се дължи само 124 млн. от тези 1.38 млрд. лв.
На по-високи разходи - 340 млн. лв.:
138 млн. за персонал - увеличение на заплати за администрацията
68 млн. лв. за издръжка на министерства и ведомства
159 млн. за капиталови трансфери на министерства и ведомства
Общо 255 млн. повече от миналата година за издръжка на държавната администрация
За трансфери 845 млн. лв.:
Към социално осигурителни фондове (НОИ и НЗОК) 536 млн.
Към общини 192 млн. лв.
Други трансфери 90 млн. лв.
Общо 282 млн. повече от миналата година за общинска администрация и други.
Като сумираме получаваме, че за първите 2 месеца от 2021 г. правителството на Борисов в условията на икономическа и здравна криза е направило повече разходи за заплати, издръжка и капиталови активи на държавни и общински администрации в размер на 537 млн. лв. Заключението е, че 40% от ресурса довел до нарастването на дефицита по държавния бюджет за първите 2 месеца на 2021 г. спрямо 2020 г. е отишъл към държавната и общинска администрация и присъдружните им дейности.
По отношение на състоянието на фискалния резерв
По последни данни от БНБ към 9 април т.г. средствата по фискалния резерв в БНБ достигнаха 5.9 млрд. лв., което е най-ниската стойност на този показател за последните 7 години и подобни ниски нива са регистрирани по времето на управлението на правителството на Орешарски - 2014 г. Това не е целия фискален резерв, тъй като в него се отчитат освен средствата в БНБ, така и вземанията от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи и средствата по специалните сметки в банките. По последни официални отчетни данни на Министерство на финансите към края на февруари средствата в БНБ са 7.99 млрд. лв., а целият резерв е 8.8 млрд. лв.
Заключението е, че резервните средства по бюджетните сметки практически се намират на дъното от времето на управлението на Орешарски. Това означава, че следващото правителство ще трябва да разчита на емисия на дълг, за да финансира касовия дефицит, който както посочихме по-горе е във възходяща тенденция.
Именно тази констатация налага спешното внасяне от Министерство на финансите на актуална и изчерпателна информация пред Народното събрание.
Заключението е, че правителството в оставка не е провеждало ефикасно антикризисно бюджетно управление в условията на пандемия. Последните три месеца приоритет е употреба на обществени средства с цел купуване на предизборен комфорт с по-високи заплати и издръжка на администрацията и насочване на капиталовите разходи и трансфери към общините за усвояване от дежурните партийни фирми, пълнещи чекмеджетата на Борисов. Промяната в дефицита спрямо 2020 можеше да е с 537 млн. по-ниска ако г-н Борисов не беше в управлението.
Затова една от първите стъпки на следващото правителство трябва да бъде преструктуриране и оптимизация на разходите за издръжка на държавната и общинска администрации, което ще се реализира с преразглеждане и промени в разходите на държавния бюджет за 2021 г.
Приоритет на икономическата и социална политика през 2021 трябва да бъде не издръжка на администрацията и раздуване на заплащането на държавните служби, а ефективна борба с пандемията и нейните здравни и социално-икономически последици, включително преразглеждане на мерките за подпомагане на малкия и средния бизнес, мерките за запазване на заетостта в частния сектор, механизмите за тяхното администриране и осигуряване на стимулите за бързо икономическо възстановяване. Всичко това следва да се реализира и чрез подходяща бюджетна политика, която преминава през актуализация на държавния бюджет.