"Отношенията между църква и държава в България имат фабричен дефект".
Това каза пред БНР д-р Смилен Марков, преподавател по християнска философия във Великотърновския университет, и обясни, че това е свързано с факта, че Българската държава възниква след Българската църква и въз основа на нея:
"Това води до едни напрежения, които след Освобожденията се проявяват. От една страна - маргинализация на църковната йерархия спрямо Вселенското православие, което води до още по-голяма зависимост от държавната власт. ... След 9 септември идва комунистическата диктатура, която открито проповядва неприязън към църквата и както казва Георги Димитров - ако ще съществува тя, може да е само като пазител на някакви традиционни и исторически ценности, т.е. като музеен експонат".
По думите му понятието религия не е ясно дефинирано - кое е религия и кое - не, не е толкова лесно оценимо:
"Феномени, които ние не свързваме с религията, често имат религиозен заряд. Човекът има памет за свещеното, обикновено тази памет е за блажения живот. С тази памет обаче може да се злоупотребява - в това число и политически, а злоупотребите водят до прояждане на свободата, което е уязвяване на човешкото. Християнството предлага в тази памет за свещеното да просветне паметта за свободата, това е свободата, която е във Възкресението!".
В предаването "Преди всички" д-р Марков подчерта, че свободата е за сбъдване на новия човек.
"Учението на християнската вяра сочи, че смъртта е напълно несвойствена за човека, тя е тотално неприемлива, тя е непоносимо скандална. Вярващият християнин не се крие от това, а върви към него, знаейки, че вътре, в този скандал, Христос е устроил победа и е отворил възможност за нов начин на живот. Смъртта е толкова страшна и непоносима за вярващия, та чак е радостна и обнадеждаваща. С този парадокс живее вярващият", обясни преподавателят по християнска философия.