Пропукване - това е думата, за която се сещам през последните дни. Пропукване на тефлона, пропукване на защитната обвивка около образа на Бойко Борисов. И при тефлона, и при Борисов изпъква един недостатък. Недостатък, укриван с цената на всичко. Тефлонът е токсичен, Борисов вече също.
Борисов, освен с поста, се раздели окончателно и с образа си. Образът на онзи, който винаги успява да превърне дефекта в ефект. Онзи, умел сладкодумец, който успя да превърне десетки врагове в почитали. Онзи, който не се страхуваше да застане пред камера и микрофони, за да сподели поредната груба или украсена лъжа. Борисов напусна през задния вход, когато предаде властта на служебния кабинет. Отиде си с монолог, за да не чуе въпроси.
Може би вече Борисов знае, че торбата с лъжите е празна или пък се надява и се готви да се върн отново. Разчита до тогава въпросите да бъдат забравени. А някои въпроси са толкова обикновени. Например: Получавате ли кюлчета и момичета за рождения ден и какво ви кара да ходатайствате пред чуждите служби за ветеринарните сертификати на един от партньорите си на карти. Казват, че в игрите на карти Борисов не умее да губи. Ще видим след два месеца дали ще трябва да се научи да губи на избори.
Миролюба Бенатова, Алтернативата