Лекари от Александровска болница направиха подписка заради изнесени факти в медиите за това, че липсва прозрачност в управлението на една от най-големите болници в страната.
Болницата не се управлява съгласно устава, твърди доц. д-р Александър Оскар, член на Управителния съвет на болницата. Според него има документна измама. Както той твърди на 26 април е призован да подпише 14 протокола от 14 непроведени заседания на Съвета на директорите, за които не е бил уведомяван. Той обясни, че във всеки протокол има решения за изразходване на някаква сума пари, като общо за тези 14 протокола средствата са около 30 милиона лева. Според него за последната финансова година дълговете са се увеличили с близо 6 милиона лева, а просрочията с 3 милиона лева.
Пак в медиите директорът на Александровска болница проф. д-р Борис Богов отхвърли твърденията, че в една от най-старите болници у нас са били изхарчени около 70 милиона лева без решение на Борда на директорите. Според него задълженията на болницата до края на миналата година са над 41 милиона и 500 хиляди лева.
Подаден е сигнал по случая до Министерството на здравеопазването, което извършва проверка. Очаква се тя да приключи до 21 май.
Зад подписката застават утвърдени специалисти от Александровска болница, които настояват да научат истината за състоянието на болницата и какви са причините за натрупаните задължения.
"Александровска болница е една от най-големите болници в България, мисля, че след "Свети Георги" в Пловдив, е втората по големина болница и е също една от най-големите университетски болници, т.е. ние не само лекуваме, но и обучаваме студенти и като неин служител с над 20 години стаж съм обезпокоен от финансовото състояние на Александровска болница към момента. Мотивите ми не са нито политически, нито професионални, нито заемам страната на някой. Това си е мое мнение, но има един факт, че 2013 година тази болница не беше на загуба, а беше на около 200 хиляди плюс. От 2013 до 2021 са настъпили тези загуби, за които ние сме обезпокоени. Не смятам, че проф. Богов през последната една година е генерирал такава огромна загуба", каза асистент доктор Веселин Илинов:
Защо участва в подписката и д-р Чавдар Еленков, началник на консултативно диагностичния блок към Александровска болница, който управлява и единственото печелившо дъщерно дружество - ДКЦ Александровска:
"Включих се, защото 30 години работя в тази болница и се получиха в последните седмици, да не кажа един, два месеца индиректни данни, че нещата не вървят. Вторият аргумент е, че болницата е видяла и по-добри дни. От това, което ни се съобщава от ръководството, имаше среща миналия петък с началниците на клиники и някои други отговорни колеги, бяхме събрани, беше ни предоставена информация, извадена за един тримесечен период, видяхме някои цифри, които мен лично ме разтревожиха. Фонд работна заплата се връща под 40% от оборота на лечебното заведение, а ние тези нива сме ги имали 2005-2006 година. Отделно от това виждаме в какво състояние е материалната база, вместо да се подобрява тя се влошава".
Проф. доктор Атанас Темелков, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение за ситуацията в Александровска болница:
"Това, което изнася доц. Оскар е смущаващо за момента. Аз не разполагам с никаква информация. Информацията черпя основно от това, което слушам по телевизия, радио, интернет. Пряка комуникация и някаква информация, която да получа от ръководството на болницата нямам в момента. Имам чувството, че връзката между ръководството и подчинени е прекъсната по някакъв начин, защото тази връзка не е от днес или вчера, а е от по-далечно време".
Има ли напрежение между лекарите в Александровска болница според д-р Веселин Илинов:
"Напрежението е дотолкова, доколкото, че няколко клиники сме разположени териториално на едно място. От сгъстяването идва и напрежението. Примерно сега две клиники хирургически сме на територията на една, има известно напрежение. По време на Covid трябва да се спазват мери и всичко е по-сложно".
Ето как д-р Чавдар Еленков обясни доверието си към изнесените данни от доцент Александър Оскар:
"Аз ви казах, че стоя доста време в тази болница. Вече съм на края на кариерата си, доста хора познавам. Във времето много хора са минали, отминали са по своя път в различни посоки, но има хора, които се запомнят с това, което правят за болницата, а пък и в професионално и кариерно отношение това е на втори план. Така че от там произтича доверието към един или друг човек, респективно доверие или недоверие, колко време е работил в тази болница, какво е оставил след себе си и към какво се стреми".