„Конституцията не предвижда въвеждането на каквито и да е цензове. Ограничаването на избирателното право на гражданите, които не са си платили данъците, е вид ценз. То ни връща в 19 век, не е част от нашата демократична традиция и за мен е немислимо.“ Това каза в интервю за БНР Атанас Славов, преподавател по конституционно право и депутат от „Демократична България“ в 45-ото Народно събрание. Той коментира въпроса дали изчистването на избирателните списъци от лица, които не плащат своите данъци в страната, е вид ценз.
Не става дума за ограничаването на избирателните права на гражданите, категоричен е Славов, който се позова на стенограмата от заседанието на Министерския съвет. Изчистването на избирателните списъци е нещо съвсем различно, подчерта той.
Конституционалистът поясни, че интегрирането на базите данни, което е било обсъждано от служебното правителство, има за цел да не се злоупотреби с правото на глас на хората, които не живеят в страната, защото има такива данни:
„Някой вместо тях гласува на изборите и това се отчита като резултат.“
Основната дилема сега е по отношение на лицата, живеещи по настоящ адрес – как по-гъвкаво и по-достъпно да се уреди тяхното гласуване, посочи Атанас Славов в предаването „Преди всички“.
По казуса с подслушването Славов изтъкна, че има много начини да бъдат заобиколени законовите процедури и да се стигне до определено лице.
Относно независимостта на Бюрото за контрол на СРС преподавателят изтъкна, че то до голяма степен е било неутрализирано като независим орган.
„Виждаме за пореден път как специалните служби са били използвани политически в частен интерес. Ясно е, че тези служби са били използвани за политически поръчки“, заяви той.
Трудно могат да бъдат унищожени всички следи, допълни още Славов, запитан може ли да бъде заличена информацията за проведени подслушвания.
„Аз считам, че този път ще има разкрития.“