Един подпис може да торпилира дълго чаканите детски градини. Това предупреждение отправи кметът на столичния район "Лозенец" Константин Павлов към министъра на културата Велислав Минеков по време на форум, посветен на недвижимото културно наследство, организиран от "Демократична България".
Разрешителните за строителни дейности
Когато в момента се налага и то с голяма спешност да се правят детски градини и да се разширяват детски заведения, се налагат съгласувания с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНК), които се чакат цяла година, оплака се кметът на "Лозенец" по повод конкретен случай за така дълго чакана процедура.
Константин Павлов обърна внимание, че не се знае дали допълнителното финансиране за детски градини, което правителството осигури тази година, ще се повтори и припомни че сега проблемът е много изострен заради недостига на места в детските градини и протестите на родители. "Това е наистина много тясно място", подчерта той.
Разрешителните за събаряне
Павлов засегна и темата за разрешителните за събаряне на иначе стойностни и знакови сгради. Наскоро в "Лозенец" беше съборена известна къща - вилата на Димитър Димов, въпреки че беше много симпатична с много зеленина, но имаше документ, че не е паметник на културата и може да бъде съборена, разказа той. "Това е пример как къща с историческа, архитектурна и естетическа стойност загина, без да може законът да я спаси", отбеляза кметът.
За духа и атмосферата
"Лозенец" е място с дух и атмосфера и за да го пазим, трябва да пазим не само сградите, трябва да пазим настилките, посочи още Константин Павлов.
"Паважите са предмет на културно наследство и те се пазят, но тези, които са от церовски камък не се пазят и за съжаление миналата година ми се наложи да разруша около 20 метра такъв тротоар". За да бъде спасена улицата се е наложило тези 20 метра церовски камък да бъдат заменени с най-обикновени бетонни блокчета. Финансирането на такива дейности е така направено, че се стимулира само най-евтините настилки, най-евтините стълбове, най-евтината мебел и въобще всичко да се прави по възможно най-евтиния начин, обясни Павлов и коментира: "Това граничи с престъплението".
Ние вече сме загубили историческите чугунени стълбове на София, губим в момента последните исторически стоманени стълбове, може би отдавна сме изгубили историческата паркова мебел и историческите пейки, заизброява той и сподели, че не вижда как този интериор да се запази.
Стимули и мотивация
Сградите за да се пазят, освен да има закон ,е необходимо собствениците да са стимулирани по някакъв начин те да ги пазят, смята Павлов. Според него, ако има сгради, които са обществена ценност, добре е и обществото да се ангажира по някакъв начин в опазването им.
В момента тежестта изцяло пада върху собствениците, посочи кметът и отбеляза, че собствениците разглеждат като проклятие това, че сградата им е паметник на културата и по никакъв начин не го възприемат като полза или като нещо хубаво. "На практика районната администрация трябва да се бори непрекъснато с такива собственици – ако може да не съсипват собствеността си, но реално няма ефективен механизъм, както и няма ефективен механизъм там, където сградите са в режим на етажна собственост да се запазва техният вид и най—малкото да се ремонтират до някакъв поносим вид", посочи кметът на "Лозенец".
Архитектурното наследство на XX век
Павлов насочи вниманието на участниците във форума към архитектурното наследство на втората половина на XX век: "Все пак минаха 20 години от края на ХХ век, може би е време да помислим част от тези сгради да влязат по някакъв начин в регистрите и да се опазват". На територията на "Лозенец" има една такава сграда – хотел "Маринела", посочи той и отбеляза, че отвън хотелът изглежда както едно време, но отвътре няма нищо общо с оригиналното обзавеждане и оригиналните интериори и изрази съжаление.
Той сподели и друго свое разочарование - от процедурите за съхраняване на обществени сгради. "Например сградата на 122 училище от филма „Таралежите се раждат без бодли“ - общо взето всички мои идеи да я запазим архитектурно предизвикват ужас у директори, инженери, архитекти, защото процедурите са сложни, твърде трудно е и в крайна сметка не се стига до никакво опазване", сподели той.