Председателят на партия "Има такъв народ" Слави Трифонов разкритикува медиите в България, че обръщат гръб на важните актуални теми в държавата и отвличат вниманието на обществото с по-незначителни такива. Трифонов е възмутен как на фона на "ужасяващите разкрития за болница “Лозенец” и незаконната търговия с органи се отразява по-мащабно пенсионирането на "иначе симпатичния проф. Кантарджиев. Шоуменът даде подобен пример и с медийното "мълчание и послушание" за дълга от 86.5 млн.лв. на НДК, за легитимирането на колекцията на Васил Божков от предишната власт, за ролята на Вежди Рашидов, за някои дарове към Петьо Блъсков…
Ето и цялото обръщение на Трифонов:
Нещо не е наред с медиите. То отдавна не е наред, все пак сме на 112-о място по свобода на словото, но ме изумява фактът, че медиите продължават да се държат неадекватно на фона на новата реалност. Миналата седмица служебният министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров направи ужасяващи разкрития за болница “Лозенец”, която доскоро беше правителствена болница под шапката на Министерски съвет. Според изнесените публично данни, в болницата са се извършвали трансплантации от живи донори, които будят съмнения за брутална черна търговия на органи. “Племенници” от Украйна и Молдова са дарявали бъбреци на своите “чичовци” от Индия, Оман, Германия, Израел. И това е ставало със съдействието или бездействието на държавата в лицето на изпълнителната власт и службите. Въобще дали може да си го представите това? Аз лично не мога. Всичко това прилича на някакъв игрален филм за мафиоти или пък на документален филм за някоя страна от Третия свят. Но то не е филм. Не е и нещо, което се е случило в Пакистан. То е нещо, което касае страна член на Европейския съюз. И какво правят медиите в България? Правят журналистическо разследване по случая, търсят замесените, търсят донорите, търсят истината за болницата? Нищо подобно. Занимават се с пенсионирането на иначе толкова симпатичния проф. Тодор Кантарджиев. Там е техният фокус в сектор “здравеопазване”, там се раздават медиите. Другото е тема “табу”.
Служебният министър на културата проф. Минеков също направи скандални разкрития за колосални злоупотреби с публичните средства, за милиони левове, които някакси са изчезнали. Апропо, стана ясно и за още едно “изчезване” - още през 2009 г. 16-ия и 17-ия етаж на административната сграда на НДК документално са се отделили и “изчезнали” от НДК, за да станат офиси на ГЕРБ и да нямат нищо общо с НДК. Само да припомня, че правителството на Бойко Борисов взе решение партията на Бойко Борисов да не плаща никакъв наем за ползването на тези два етажа и така тя да спести стотици хиляди левове.
Министър Минеков направи и други разкрития - за дълга от 86.5 млн.лв. на НДК, за легитимирането на колекцията на Васил Божков от предишната власт, за ролята на Вежди Рашидов, за някои дарове към Петьо Блъсков… И какво правят медиите? Правят журналистически разследвания по разкритията? Търсят истината? Нищо подобно. Фокусът пак е на друго място. И той е в умишлено създадения скандал по оста Кошлуков-Минеков. Скандал, раздут от самия генерален директор на БНТ. Емил Кошлуков, вместо да изпраща писма на международни институции и на послушната СЕМ, за да се прави на репресиран, да отговори защо обществената телевизия прекъсна програмата си, за да предава брифинг на партия ГЕРБ. И най-вече - като генерален директор да направи така, че националната телевизия да заработи в полза на обществения интерес - да търси истината за това, което се е случвало и случва в държавата и да информира адекватно българските граждани. И понеже знам, че няма да го направи, той просто трябва да се махне от БНТ.
Това са само два примера за това как медиите не се фокусират върху истински важните теми. Защо това е така? Един от отговорите е, че през последните няколко години въпросните медии съучастваха в чудовищните деяния на властта. Независимо дали пряко или чрез мълчанието и послушанието си. Но съучастваха. А кога медиите ще възвърнат свободата си - това си зависи най-вече от тях. От друга страна съм уверен, че България най-после ще има политици, които няма да пречат на медиите да са свободни.