Няма пречка, никой не е казал, че ще оспорва резултата. За да може да се конституира Народно събрание, новоизбраните депутати трябва да положат клетва - предстои да подпишат клетвени листове, да изберат председатели и зам.-председатели, да вземат решене за действие на правилника на предишния парламент, да започнат създаването на нови комисии.
Това обясни в "Денят ON AIR" преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
И даде подробни обяснение за начина на избиране на датата за президентските избори.
"Конституцията е предвидила не по-рано от два и не по-късно от три месеца преди изтичането на мандата, тоест в началото на септември, е редно да се насрочат избори. Не мисля, че има проблем да насрочват президентски избори. Всички партии са се изказали вече за президента", обясни доц. Киселова.
Според нея президентът е дал ясен сигнал, че иска да има правителство.
"Даде знак през почивните дни, че желае да има правителство. Ще направи консултации. Няма срок за консултации. Според мен още при първите гласувания за председател, според това дали се събира мнозинство, ще разберем дали ще има подкрепа към първата по численост парламентарна група. В момента все още всяка група се опитва да си обозначи територията", смята преподавателят по конституционно право.
Доц. Киселова коментира и хипотезата парламентарната рулетка да се завърти трети път.
"Необходимо е да има 2 месеца преди изборния ден за насрочване. През последни 3 месеца от своя мандат президентът не може да разпуска Народното събрание, така изборите трябва да бъдат насрочени доста по-рано от 22 октомври, за да може да се проведат, ако целта е такава, едновременно с президентските. Трябва да има указ за насрочване на избори и указ за назначаване на служебно правителство, било то и същото. Това, което в момента се случва, политическите партии трябва да си дадат сметка за отговорността и да призоват избирателите си да отидат отново на избори", разясни тя в ефира на Bulgaria ON AIR.
Гостът в студиото посочи още, че идеята да не се събират избори е да не се разфокусират различните кампании.
"Ако се наложи, ЦИК вече даде знак, че е възможно. Предизвикателството е, че натоварването ще е двойно, времето, което ще се гласува, ще се удвои. ЦИК трябва да подобри организацията си за гласуване в чужбина на определени места. Ако приемем, че се съберат, ще бъде с двойно натоварване и това трябва да се отчете", категорична е събеседничката на Виктор Дремсизов.
"Това, около което се обединяват партиите, е за закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, възможно е, разбира се. По-широки и разнопосочни са възгласите за реформи в прокуратурата. На първо място - оставя ли прокуратурата в съдебната власт, моето мнение е, да. Разбра се - съдът е в основата на съдебната система, но у нас преди 38 години са включили прокурори и следователи. Спорни са въпросите и по отношение на това дали да остане ВСС като отделен орган или два", отбеляза доц. Киселова.
Тя определи като радикално действие искането на отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.
"Радикално е действието, защото досега не е правено. Имало е възгласи, но не е имало субект, който да внесе искането. Конституцията не дели на служебен или избран правосъден министър, той е в компетентността си", каза тя.
По думите ѝ от ВСС не трябва да бързат с решение.
"Както и да постъпят - ще бъдат критикувани. Трябва да има още едно обсъждане, да не бързат", подчерта тя.