„Всички политически сили знаеха, че са за малко и всички се готвиха за избори. Необяснимо е защо продължават да се държат по същия начин и не променят нищо, при положение, че виждат какъв е резултатът – намалява подкрепата за партиите. Част от причината е именно начинът, по който те комуникират една с друга, както и с избирателите“. Това коментира в анализ за работата на отиващото си 46-о Народно събрание пред БГНЕС политологът Страхил Делийски.
„Ако това бяха партии, защитаващи определени социални интереси, сигурно щяха да осъзнаят, че бъркат, че голямата част от избирателите не ги харесват, не ги припознават. Нищо подобно не видяхме“, посочи той за многобройните скандали, белязали работата на настоящия парламент, който отново не изпълни основната си задача да излъчи кабинет.
„Всичко опира и до качествата на политическия елит. Не е тайна, че демографската криза няма как да не се отрази и на него. Нещата опират вече до криза на политическото представителство, а липсват каквито и да било опити тя да бъде преодоляна. Това може да стане единствено тогава, когато партиите престанат да бъдат единствено функция на въжделенията на своите двама-трима ръководители“, категоричен е политологът.
Според него политическият дебат, изпъстрен единствено с пререкания и обиди, показва ниското ниво на партиите и техните лидери.
„Това е проблем на лидерите, не е проблем на гражданите, които са гласували за тези партии. Някой разбрали по какъв начин сформират позициите си? Те допитват ли се до техните колективни органи? Какво се случва с мнението на гласоподавателите, на членовете на партията? Нищо! Имаме няколко души, които се обиждат помежду си и се държат неадекватно, сякаш за да ни покажат, че политическият елит е изключително представителен за една културна долница в обществото“, коментира още Страхил Делийски.
Той не смята обаче, че конфликтът между т. нар. партии на промяната може да реабилитира частично образите на ГЕРБ и ДПС, заклеймявани от тях като статукво.
„Никакъв шанс няма за реабилитация. И двете партии са изиграли своята роля в българската политическа история. ДПС с т. нар. етнически модел и Прехода, а ГЕРБ с подчиняването на държавата на интереси, различния от обществените. Не казвам, че те няма да продължат да съществуват, но нямат ресурс да правят нещо различно от това, което правиха досега. Обществото има нужда от нещо различно, но ГЕРБ и ДПС няма как да го предложат. Според мен и при двете партии няма връщане назад. Това обаче не означава, че ГЕРБ не биха могли да спечелят едни избори, но не по силата на достойнствата им, а по силата на това, че няма кой да вземе повече гласове от тях. Струва ми се, че всички партии, които бяха в последните два състава на парламента, трудно могат да разширят социалната си база и електоралната си подкрепа. Тук обаче остава голямата въпросителна за това как ще се отразят изборите „2 в 1“, президентските на парламентарните и обратно“, обясни Делийски.
Според политолога възможни са няколко хипотези, но изходът е труден за прогнозиране. „ГЕРБ ще застанат начело на блока „анти Радев“, което може да им влее малко ресурс във вота за парламентарни избори. Президентските избори пък могат да бъдат детонатор на по-голяма вълна срещу ГЕРБ. Трудно е да се предвиди“, каза още той и изрази очакване за по-висока избирателна активност на 14 ноември.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.