Националният омбудсман сезира Конституционния съд на Република България (КС) с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, поради противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България.
Това съобщиха от институцията.
Съгласно чл. 11, ал. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), при авансово изплащане на дохода от лихви по депозитни сметки в търговски банки, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
С атакуваната разпоредба се нарушава чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), съгласно който Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. В искането на омбудсмана се посочва: „С тази разпоредба на практика се придава обратна сила на въведения от 01.01.2013 г. данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица в случаите, когато съгласно условията на договора между търговската банка и лицето, лихвата е изплатена предварително и доходът от депозита е получен преди влизането в сила на разпоредбите, въвеждащи новия данък.” Според Константин Пенчев е недопустимо държавата да се намесва по този начин в едно съществуващо правоотношение и да го преурежда в своя полза.
Проява на конституционните принципи за правова държава и законност в областта на данъчното право е правилото за неретроактивност на данъчната норма, съгласно мотивите на Решение № 9 от 20 юни 1996 г. по к. д. № 9 от 1996 г. на КС. Националният омбудсман припомня и Решение № 7 от 10 април 2001 г. по к. д. № 1 от 2001 г., в което КС посочва, че когато „обратното действие на закон, който посяга на придобити права, не е мотивирано в полза на висш обществен интерес без изразена ясна воля за уреждане на последиците, то не може да бъде определено по друг начин, освен като експроприация.”
Подобна уредба противоречи на принципа на правната сигурност, който е основен принцип и в правото на Европейския съюз. Съгласно този принцип лицата трябва да познават правните норми, за да могат да планират своите действия съобразно тези норми. Целта на принципа е гражданите да не бъдат поставени в положение на несигурност, поради неизвестност или промяна на последиците на правните норми.