Гледам, говори се за компромис с Македония. Мога да напиша чаршаф по темата с хиляда нюанса какво е етнос, какво е националност, какво е нация и т.н. и - разбира се - сложно е. Но, когато става дума за държавен интерес (а и за истина) трябва да може и кратко.
Това коментира във "Фейсбук" Първан Симеонов.
Та казано кратко: не схващам какъв компромис да се направи. Да обявим, например, че Гоце Делчев е полубългарин. Или да му сменим името посмъртно, както в една македонско село наскоро направиха с един паметник, и да стане Делчевски? Или по-добре, направо Делчески без "в", че да е по-съвременно македонско. Какво искат партньорите ни от нас: да направим посмъртен "възродителен процес" ли!? Та тези хора се определяха като българи!
Просто е. Само преди няколко десетилетия македонска е само политическата идентичност на движението, не народностната (да, по далечните македонски краища има и протомакедонизъм на базата на национално безразличие или аморфно съзнание). Както днес има политическа косовска идентичност, например. Макар и това с македонската политическа идентичност да е спорно.
До средата на миналия век македонско и българско са две думи за едно и също. Понеже пак стана въздълго, да обобщя: никакви компромиси!