Всички кандидати за президент в предстоящите избори, а също така ръководствата на политическите партии, да изразят своята позиция по отворените въпроси със Северна Македония. Това се казва в декларация на Българската национална платформа и Фондация "Македония" след срещата на 5 октомври 2021 г. на президента Румен Радев за еврочленството на РСМ.
Македонските българи да бъдат равнопоставени с другите части от населението на Република Северна Македония (РСМ) като бъдат вписани в нейната конституция. Да бъдат спазвани техните човешки права, в т.ч. и правото им свободно да декларират своята народностна принадлежност по време на преброяването на населението.
Това е сред откритите въпроси, поставени за пръв път открито на най-високо ниво и пред представителите на политическите лидери на редица държави от ЕС по време на срещата за евроинтеграцията на Западните Балкани в Бърдо се казва в документа.
Сред откритите въпроси за българите в РС Македония е съхраняване на тяхното културно-историческо наследство и констатиране на фактите от миналото такива, каквито са, а не превратното им тълкуване през призмата на манипулативна "мултиперспективност".
За първи път на най-високо ниво и пред представителите на политическите лидери на редица държави от ЕС, без да се игнорират историческите факти, акцентът е поставен върху съвременните открити въпроси между двете държави: македонските българи да бъдат равнопоставени с другите части от населението на Република Северна Македония като бъдат вписани в нейната конституция, се казва в декларацията.
Според организацията това е ключът към българското съгласие за стартиране на преговорния процес за присъединяване на Северна Македония към ЕС.
Припомняме, на 14 ноември в България предстоят избори 2 в 1 - за президент и за парламент.
Припомняме също, че преди срещата в Бърдо през октомври 2021 г. България потвърди позицията си относно европейската перспектива на Северна Македония по време на редовното заседание на Съвета "Общи въпроси" през юни 2021 г. в Люксембург. Опитите за влияние от страна на редица страни членки на ЕС се увеличават в последната година, което беше предшествано от почти напълно прекъсване на диалога между двете страни в рамките на комисията по историческите въпроси.
На фона на международен натиск върху България не стихват и провокациите срещу българи в РС Македония. През януари в село Вевчани бе изгорено българско знаме. През септември стана ясно, че е подменена паметна плоча в село Клепач, като на новия мемориал са променени имената на загиналите революционери.
През ноември 2020 година България наложи вето над преговорната рамка с Република Албания и Република Северна Македония, въпреки изявлението, че бихме могли да подкрепим Албания.
В края на мандата си федералният канцлер Ангела Меркел избра за посети Западните Балкани, нейното посещение в Белград и в Тирана съвпадна с изявление и от страна на високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ, в което се настоява за интеграция на Западните Балкани в ЕС.
Още през 2019 г. тогавашният военен министър Красимир Каракачанов РС Македония само използва България за членство в ЕС и НАТО.
Относно спора за историческата истина лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Христиан Мицковски заяви, че няма цена, която да го накара да признае, че до 1945 година македонците са били българи и че македонският език е бил български. От БАН изобличиха лъжите в "Харта за македонския език".